В най-горната си част картата (от Фигура 19.2) крие и първата изненада — истински шок за всички „евроцентрици“, убедени в превъзходството на т.нар. западна цивилизация. Нас са ни учили, че западната цивилизация е възникнала в Близкия изток, изведена е била до бляскави висоти от елините и римляните и е произвела три от световните религии: юдаизмът, християнството и ислямът. Тези религии пък са възникнали сред народи, говорещи на три семитски езика, намиращи се в много тясно родство: арамейски (езикът на Иисус Христос и апостолите), еврейски (иврит) и арабски. И ние „инстинктивно“ свързваме семитското с Близкия изток.
Има обаче един малък проблем. Поне според Грийнбърг, семитските езици образуват просто едно от общо шестте (ако не и повече) разклонения на едно много голямо езиково семейство, чиито останали разклонения — и общо 222 съхранили се езици — се срещат само в очертанията на Африка. Дори самата семитска група (или подсемейство) е съсредоточена предимно в Африка, като дванайсет от нейните общо деветнайсет езика се говорят само в Етиопия. Това пък ни навежда на мисълта, че афроазиатските езици са възникнали не другаде, а в Африка и само едно тяхно разклонение е обхванало и Близкия изток. С други думи, Африка е родината на езиците, на които са говорели авторите на Библията и Корана, т.е. хората, които са изградили и моралните устои на западната цивилизация.
Следващата изненада, която ни е подготвила Фигура 19.2, е един доста ясно видим детайл, който аз оставих без коментар, когато заявих, че различно изглеждащите хора са склонни общо взето да говорят и на различно звучащи езици. От петте основни групи в Африка — черните, белите, пигмеите, койсаните и индонезийците — само пигмеите не говорят на някои специфични свои езици, тъй като всяка тяхна номадска група говори на същия език, на който говорят и съседите й черни земеделци. Но ако ги сравним по-внимателно, ще видим, че езикът на пигмеите винаги съдържа и някои уникални лексеми, изпъстрени със специфични фонеми.
Естествено, едни толкова специфични народи като пигмеите, живели на едно толкова специфично място като екваториалната джунгла, са били и достатъчно изолирани, поне в по-дълбоката древност, за да развият и свое езиково семейство. Само че от тези езици не са останали почти никакви следи, а както вече разбрахме от Фигура 19.2, днешното разпределение на пигмеите е крайно фрагментарно. Всички тези „улики“ ни навеждат на мисълта, че тяхната прародина е била погълната от вълните на черните нашественици-земеделци, чиито езици са били възприети и от оцелелите пигмеи, а от някогашните им езици са се съхранили само отделни думи и звуци. Вече видяхме, че същото се е случило и с малайските негритоси (семангите) и техните филипински „братовчеди“, които са възприели съответно австроазиатските и австронезийските езици от новодошлите „фермери“, в чието обкръжение са попаднали.
По същия начин и фрагментарното разпределение на нилотското (или нило-сахарско) семейство, показано на Фигура 19.2, ни навежда на мисълта, че много от народите, говорили на такива езици, са били погълнати от народи, говорещи на афроазиатски или нигеро-конгоански езици. Затова пък днешната ситуация с койсанските езици подсказва още по-драматичен развой. Между другото, тези езици се отличават с една уникална черта, нямаща аналог в целия свят — в ролята на съгласни се изявяват и най-различни „цъкания“ и „примлясквания“. (Ако попаднете в научната литература на термин като !кунг, което пък е названието на едно бушменско племе, не се чудете какво може да означава тази удивителна — тя не е знак, че бушмените по принцип будят „удивление“, а просто графичен израз на едно специфично „цъкане“, което не се среща в никой друг език.) Всички налични койсански езици се срещат само в Южна Африка — с две изключения. А тези две изключения — хадза и сандаве, които впрочем изобилстват с въпросните „цъкания“, се срещат само в Танзания, или на повече от 1000 мили от останалите койсански езици.