С други думи, задачата на историка се свежда до следното — да съчетае всички тези различни подходи и да намери отговор на въпроса: „Защо Европа, а не Китай?“ И този отговор може да има много важни последствия, защото ще ни подскаже и кой е най-добрият начин за управление на днешните Европа и Китай. Например според Лант (а такова е и моето мнение) онази катастрофа от 60-те и 70-те години, наречена „Културната революция“, която позволи на шепа самозвани „държавници“ да блокират за цели пет години образователната система на най-голямата страна в света, може да не се окаже случайно и изолирано явление, а да предизвика още много подобни катастрофи в бъдещето, ако Китай не вземе съответните мерки и не децентрализира своята политическа система. На свой ред Европа, която днес се стреми с всички сили към политическо и икономическо обединение, би следвало да се замисли по-дълбоко — дали така няма да отстрани и основната предпоставка за своите успехи от последните пет столетия?…
Третото допълнение към посланието, което ПВС отправи към съвременния свят, за мен бе и най-неочаквано. Скоро след публикуването й, книгата получи похвала не от кого да е, а от самия Бил Гейтс, а аз бях затрупан с писма от най-различни бизнесмени и икономисти, които ми посочваха възможните паралели между историята на различните човешки общества, разгледани в ПВС, и тази на различните „групи“ (и „групировки“) в света на бизнеса. Тази кореспонденция повдигаше и ред щекотливи въпроси, свързани с управлението на всяко икономическо предприятие. Как е най-добре да се организират човешките групи, организации и делови начинания, за да се постигне максимален ефект в производителността, изобретателността и общото благосъстояние? Трябва ли вашата „група“ да следва винаги централните указания (дори и това да е откровен диктат), или е по-добре да няма точно определен лидер, дори и с риск от анархия? Трябва ли целият персонал да бъде организиран в рамките на една-единствена група или да бъде разбит на по-голям или по-малък брой различни групи? Трябва ли да поддържате открита комуникацията между тези „групи“ или е по-целесъобразно да ги обграждате с тайнственост? Трябва ли да издигате защитни (тарифни) бариери срещу околния свят или е по-добре да изложите своя бизнес на рисковете на свободната конкуренция?
Подобни въпроси възникват на най-различни нива и при най-различни типове групи. Те важат също и за държавната организация. Спомнете си само вечните спорове за най-добрата форма на управление — дали това е откритата диктатура, федералната система или анархията, при която всеки прави, каквото си иска. Но тези въпроси касаят и организацията на различните компании в рамките на един и същ отрасъл. Как да си обясним факта, че напоследък „Майкрософт“ жъне огромни успехи, а „Ай Би Ем“, която навремето процъфтяваше, започна драстично да изостава? (Вярно е, че тя взе мерки и вече възвръща някои от предишните си позиции.) Как да си обясним различния успех на различните промишлени зони? Аз например съм израснал в Бостън. По мое време промишлената зона на този град, известна като „Route 128“, заемаше челни позиции в света, ако говорим за научни открития и творческо въображение. Но славата й отдавна е останала в миналото — днес център на научните нововъведения е Силиконовата долина. Връзките между отделните браншове в Силиконовата долина и тези в бостънския „Route 128“ са от доста различен характер, което вероятно обяснява и най-добре тяхната доста различна съдба.