Друго следствие от уседналия бит е това, че той позволява на хората да трупат и хранителни запаси, което би било безсмислено, ако те не могат да останат на същите места, за да наглеждат и складовете си. Ако от време на време някои номади са се сдобивали с повече храна, отколкото са можели да изконсумират за няколко дни, това внезапно изобилие едва ли им е било от полза, тъй като е нямало как да го опазят. Но такива запаси са били изключително важни за изхранването на онези „по-тесни специалисти“, които не са участвали пряко в производството на храни и със сигурност са стимулирали появата на първите градове. Ето защо номадските общества по принцип разполагат с много малко или никакви „тесни специалисти“ (примерно занаятчии) и затова те се появяват най-напред сред уседналите общества.
Два типа такива „специалисти“ са царете и администраторите. Ловно-събираческите общества са повече или по-малко егалитарни, без постоянни администратори и потомствени вождове и със семпла политическа организация (на ниво орда или племе). Това е така, защото всички пълноправни, т.е. достигнали физическа зрялост членове на общността са принудени да отделят по-голямата част от времето си на търсенето на храна. Но щом храната вече може да се складира, се създават и условия за появата на политически елит, който пък може да установява контрол върху храните, произвеждани от останалите членове на общността, и да си присвоява правото да налага данъци, с което си спестява необходимостта да се грижи за собствената си прехрана и съответно да се посвети изцяло на онова, което днес бихме нарекли политическа дейност. Затова и по-рядко населените земеделски общности най-често са били организирани под властта на вождове, докато царствата се появяват сред тези с по-голямо население. На свой ред по-комплексните политически формации са били и по-способни да водят продължителни завоевателни войни в сравнение с ловците-събирачи. Някои от последните, разполагащи с по-богати природни ресурси, например тези по тихоокеанското крайбрежие на Северна Америка или Еквадор, с течение на времето също са създали уседнали общества, трупащи хранителни запаси и управлявани от потомствени вождове, но така и не са продължили по същия път, за да се превърнат в царства.
Складирането на хранителните излишъци, събирани с данъци, е дало възможност и за появата на други тесни специалисти, освен царете и администраторите. От много съществено значение за бъдещите завоевания е бил фактът, че тези запаси са можели вече да изхранват и професионални воини. Всъщност това е и решаващият фактор за победата на британските войски над добре въоръжените маори в Нова Зеландия. Маорите са постигнали и някои блестящи победи, но само временно, тъй като не са били в състояние да поддържат постоянна армия и накрая са били пометени от осемнайсетте хиляди професионални британски войници. Със складираните хранителни продукти е ставало възможно и поддържането на специално жреческо съсловие, което пък е осигурявало нужната религиозна мотивация за завоевателните войни. Наред с жреците са се появили и занаятчии, специализирани в обработката на метали, които са изработвали мечове, а след време огнестрелни оръжия и други технологични средства, както и писари, които пък са съхранявали много по-акуратно и в по-големи количества информацията, която дотогава е трябвало да се запаметява.
До този момент изтъкнах прякото и косвено значение на посевите и добитъка като хранителни ресурси. Но те имат и други приложения — например да ни осигуряват топлина и най-различни ценни материали. Както знаем, посевите и домашните животни предлагат естествени суровини за изработването на облекла, завивки, мрежи и въжета. По-важните земеделски средища са отглеждали не само хранителни, но и влакнодайни култури (най-вече памук, лен и коноп). Някои домашни животни също са изпълнявали подобна функция — тук особено важна роля е играла въ̀лната, стригана от овцете, козите, ламите и алпаките, както и коприната, изплитана от копринените буби. Животинските кости също са били важна суровина, особено за художниците от неолита, които още не са владеели металургията. Прясно одраните кравешки кожи са били подлагани на допълнителна обработка, за да се превърнат в някои по-сложни продукти. Едно от най-рано култивираните растения в двете Америки никога не е било отглеждано с кулинарна цел — това е кратуната, която най-често е служела като контейнер за течности.