Сходен е и случаят в Югоизточна и Централна Европа — налице е една внезапна поява на производството на храни (зависещо от близкоизточни земеделски култури и домашни животни), а също и на грънчарството. Тази промяна вероятно е включвала и изместването на най-древните жители на Гърция и Германия от по-нови „гърци“ и „германци“ — по същия начин, както „старото е отстъпвало път на новото“ и във Филипините, Индонезия и субекваториална Африка. Само че в Европа разликите между скелетите на по-ранните ловци-събирачи и тези на изместилите ги земеделци не са толкова отчетливи, както в предните три ареала. А това означава, че тук смяната на популациите е протекла не толкова осезателно и директно.
Нека обобщим казаното. Само в няколко ареала производството на храни е възникнало самостоятелно, при това датите на появата му варират доста във времето. От тези ареали, играли ролята на „ядра“, ловците-събирачи, живели в някои съседни области, са възприели производството на храни, а в други същите са били изместени от нахлулите там производители на храни от ареалите-„ядра“, а това също е ставало в различни моменти от праисторията. Затова пък жителите на някои ареали никога не са усвоили или развили самостоятелно производство на храни, независимо че са живели в подходяща за целта естествена среда, и са продължили да бъдат ловци-събирачи чак до модерната епоха, когато модерният свят се е стоварил изневиделица върху тях. На свой ред жителите на онези ареали, първи „стартирали“ в производството на храни, са спечелили и сериозно начално предимство на „пистата“, водеща към пушките, вирусите и стоманата. Резултатът се е изразил в дълга поредица от сблъсъци между „имащи“ и „нямащи“, белязали хода на световната история.
Добре, но как да си обясним тези разлики във времето и пространството, както и в начините, по които е започнало производството на храни? Този въпрос, касаещ и един от най-важните проблеми на праисторията, ще бъде обсъден в следващите пет глави.
Глава VI
Да бъдеш или да не бъдеш… земеделец
Навремето всички народи на Земята са били ловци-събирачи. Защо изобщо им е трябвало да се захващат с производство на храни? Те със сигурност са имали причина, но защо в средиземноморските части на Близкия изток са го направили още през 8500 г. пр.Хр., а в климатично и структурно подобните средиземноморски региони на Югозападна Европа това е станало едва след три хилядолетия, да не говорим, че в подобните крайбрежни части на Калифорния, Югозападна Австралия и Южна Африка въпросното производство никога не се е развило по самостоятелен път? И още нещо: защо дори народите от „Плодородния полумесец“ са чакали до 8500 г. пр.Хр., вместо да се превърнат в производители на храни още през 18 500 или 28 500 г. пр.Хр.?
За нас, съвременните хора, всички тези въпроси на пръв поглед са глупави, защото това да бъдеш ловец и събирач крие очевидни неудобства. Навремето учените обичаха да цитират Томас Хобс, когато искаха да охарактеризират начина на живота на ловеца-събирач — „гаден, скотски и кратък“. И този наш прадед очевидно е трябвало здравата да се труди, за да изкарва насъщния си, често да се сблъсква с призрака на гладната смърт, да се лишава от такива елементарни удобства като мекото ложе или адекватното облекло и… да умира млад.
Ако трябва да бъдем откровени, само за днешните охолни граждани на Първия свят, които всъщност не произвеждат лично своето меню, производството на храни (в някакви по-отдалечени агрокултурни обекти) означава наистина по-малко физически труд и повече удобства, спасение от глада и по-голяма продължителност на живота. Повечето земеделски стопани и скотовъдци, които съставляват и огромното мнозинство от реалните производители на храни в света, не са задължително по-добре от ловците-събирачи. Изследванията върху разпределението на времето им показват, че те май ежедневно отделят за работа повече часове, отколкото самите ловци-събирачи. Археолозите пък доказват нагледно, че първите земеделци в много региони на Земята са били по-дребни на ръст и недохранени, страдали са от много повече сериозни заболявания и са умирали по-рано от ловците-събирачи, които са изместили. И ако тези първи „фермери“ са можели да предвидят дългосрочните последици от производството на храни, те едва ли са щели да се захванат с него. Но макар и без да подозират резултатите, те все пак са направили този избор. Защо?