В такъв случай не е ли редно да отчитаме и потенциала на местната флора за култивация? И дали при тези северноамериканци, които, видите ли, не са успели да култивират дори ябълките, проблемът не се е свеждал до следната дилема — индианци или ябълки?
За да отговорим на този въпрос, сега ще сравним три региона, превърнали се в центрове на самостоятелно развиващото се земеделие, които заемат срещуположни точки на земното кълбо. Вече стана дума, че единият от тях, Плодородният полумесец, е може би най-ранният център на производство на храни в света, както и мястото, където са се появили част от днешните най-важни земеделски култури и почти всички по-важни домашни животни. Другите два, Нова Гвинея и източната част на днешните Съединени щати, могат да се похвалят, че са култивирали някои местни диви видове, но постигнатото не се е отличавало с особено разнообразие (само една от тези култури е играла по-съществена роля в световното земеделие), в резултат на което и полученият пакет от храни не е успял да стимулира някакво по-интензивно развитие на човешката технология и политическа организация, както е станало в Плодородния полумесец. И едва след като направим това сравнение, можем вече да зададем и въпроса: дали флората и естествената среда в Плодородния полумесец са имали някакви очевидни предимства пред Нова Гвинея и източната част на днешните Съединени щати?
Един от основоположните факти в човешката история, това е важната роля, която още в дълбока древност е играла една част от Югозападна Азия, наричана Плодородния полумесец (заради формата на картографското й изображение — вж. Фигура 8.1). По всичко изглежда, че именно в този ареал е протекла най-рано една верига от еволюционни процеси, обхващаща появата на градове, писменост, империи и пр., или онова, което (за добро или зло) определяме като цивилизация. Въпросната верига от процеси, на свой ред стимулирани от такива фактори като гъстотата на населението и складирането на хранителни излишъци, позволяващо и изхранването на хора, специализирани в други дейности освен земеделието, е станала възможна само благодарение на възникналото по тези места производство на храни (под формата на култивация на растения и опитомяване на животни). Тоест производството на храни е и първото от нововъведенията, реализирани в Плодородния полумесец. Така че ако искаме да разберем генезиса на модерния свят, ние първо трябва да намерим отговор на този въпрос: защо култивираните растения и опитомените животни на Плодородния полумесец са му позволили да направи такъв стремителен старт? Защо са му дали толкова отчетливо начално предимство?
За наш късмет, Плодородният полумесец определено е най-щателно проучената и анализирана част на земното кълбо, поне що се отнася до появата на земеделието. Например идентифицирани са дивите предци на повечето култури, усвоени в самия регион или в близост до него; родството им с тези култури е доказано с генетични и хромозомни изследвания; известна е степента им на разпространение в дивата природа; идентифицирани са промените, които са претърпели в рамките на самата култивация (нерядко до ниво отделен ген); тези промени могат да бъдат проследени и в отделните пластове на археологически обекти; знае се приблизително времето и мястото на всяка култивация. Не отричам, че и други ареали, най-вече Китай, също са разполагали с подобни предимства, тъй като рано са пристъпили към култивацията, но самите предимства и последвалото създаване на земеделски култури могат да бъдат изяснени най-детайлно именно в Плодородния полумесец.
Едно от предимствата на Плодородния полумесец е това, че се намира в зоната на т.нар. средиземноморски климат, за който са характерни меките влажни зими и продължителните, горещи и сухи лета. Самият климат селектира растения, способни да оцеляват през продължителния сух сезон и да възстановяват бързо темпото си на развитие със завръщането на дъждовете. Повечето растения в региона, особено житните и бобовите, са се адаптирали към условията по твърде удобен за хората начин: те са едногодишни, което ще рече, че самото растение изсъхва и умира през сухия сезон.