Трето предимство на флората в Плодородния полумесец е това, че съдържа висок процент на „самодостатъчни“ хермафродити — тоест растения, които обикновено се опрашват сами, но от време на време практикуват и кръстосано опрашване. Да си припомним казаното в предходната глава: повечето диви растения са или хермафродити, заклети привърженици на кръстосаното опрашване, или двудомни, т.е. имат си отделни мъжки и женски индивиди, които нямат друг избор, освен да си разпределят ролите в самото опрашване. Тези факти от сферата на репродуктивната биология явно са създавали доста ядове на ранните фермери — винаги, когато са засичали някой по-продуктивен мутант, неговите издънки са побързвали да се каращисат с друг, не толкова обещаващ растителен индивид, и така са се лишавали от своите уж вродени предимства. В резултат на това повечето земеделски култури попадат в онзи малък процент на диво самоопрашващите се диви хермафродити или пък тези, които не практикуват секс, а се размножават вегетативно (примерно чрез корен, явяващ се генетичен дубликат на растението-родител). С други думи, високият процент на „самодостатъчни“ хермафродити във флората на Плодородния полумесец е улеснявал неимоверно първите фермери, защото това е означавало, че е висок и процентът на дивите растения, чиято репродуктивна биология е съвместима с потребностите на хората.
Тези „себични“ създания са били удобни за първите фермери и с това, че от време на време са прибягвали до кръстосано опрашване и по този начин са предлагали все нови и нови разновидности, от които е можело да се направи и по-прецизна селекция. Въпросното кръстосано опрашване се е случвало не само между представители на един и същ вид, но и между родствени видове, в резултат на което са се получавали доста интригуващи хибриди. Един такъв хибрид, сътворен от близкоизточни „егоцентрици“, е хлебната пшеница, която междувременно се е превърнала и в най-ценната земеделска култура на модерния свят.
И така, тези първи осем земеделски култури, усвоени някога в Плодородния полумесец, произхождат до една от „самодостатъчни“ диви предци. А трите житни между тях — двата сорта пшеница (айнкорн и емер) и ечемикът — наред с „егоцентричността“ — са разполагали и това предимство, че са имали относително високо съдържание на протеин (8-14%). За сравнение най-важните житни култури в Източна Азия и Новия свят — съответно оризът и царевицата — са имали доста по-ниско съдържание на протеин, което е създавало и доста по-сериозни проблеми при изхранването на местното население.
Това бяха само някои от предимствата, които флората в Плодородния полумесец е предлагала на първите земеделци или, най-общо казано, необичайно висок процент на диви растения, подходящи за култивация. Но същата зона на средиземноморски климат се простира и по̀ на запад, за да обхване и голяма част от Южна Европа и Северозападна Африка. Да не говорим, че има още четири зони с аналогичен климат в четири съвършено различни части на света: Калифорния, Чили, Югозападна Австралия и Южна Африка (вж. Фигура 8.2.). И тези четири други „средиземноморски“ не само че не са успели да станат достойни конкуренти на Плодородния полумесец още в зората на производството на храни, но и никога не са създали свое собствено земеделие. Тогава с какво по-особено предимство се е ползвала тъкмо тази част на Западна Евразия?
Оказва се, че тя (и по-специално в онази своя част, известна като Плодородния полумесец) има най-малкото пет предимства пред останалите субтропически зони. Първо, Западна Евразия със сигурност притежава и най-обширната зона на средиземноморски климат. В резултат на това тя разполага и с подчертано разнообразие на диви растителни и животински видове, много по-голямо в сравнение с относително тесните субтропически зони на Югозападна Австралия и Чили. Второ, от всички тези зони западноевразийската търпи и най-осезателни климатични промени при редуването на сезоните и годините. Тези вариации се отразяват благотворно на еволюцията, особено във флората, където има и особено висок процент на едногодишни растения. Комбинацията от тези два фактора — голямо разнообразие на видове и висок процент на едногодишни растения — означава чисто и просто, че средиземноморската зона на Западна Евразия се отличава и с най-голямо разнообразие на едногодишни растения.