Выбрать главу

Значението на това ботаническо богатство за хората е добре онагледено от географа Марк Блумлер в неговите изследвания на разпределението на дивите тревисти растения. От хилядите такива видове Блумлер е отсял и класирал 56-те с най-едри семена — един вид каймакът на потенциалните култури, чиито зърна са поне десет пъти по-тежки от тези на останалите (вж. Таблица 8.1). Всички са характерни за Средиземноморието, както и някои други зони със сухи сезони. Нещо повече, те са съсредоточени главно в Плодородния полумесец и други части на западноевразийската субтропическа зона, което пък е предполагало и възможността за много по-широка селекция от страна на начинаещите фермери: поне 32 от общо 56-те ценни тревисти растения в света! По-конкретно ечемикът и пшеницата от вида емер, двете най-ранни основни земеделски култури в Плодородния полумесец, се нареждат съответно на 3-то и 13-то място в този „Топ 56“. За сравнение субтропическата зона на Чили предлага само два такива вида, Калифорния и Южна Африка — само по един, а Югозападна Австралия дори и с толкова не може да се похвали. И този факт сам по себе си обяснява много неща относно хода на човешката история.

Таблица 8.1
Световното разпределение на едросеменни тревисти видове
Ареал Брой на видовете
Западна Азия, Европа, Северна Африка 33
Субтропическа зона 32
Англия 1
Източна Азия 6
Субсахарска Африка 4
Америка 11
Северна 4
Мезоамерика 5
Южна 2
Северна Австралия 2
Общо: 56

Бел.: Таблица 12.1 от докторската дисертация на Марк Блумлер, „Seed Weight and Environment in Mediterranean-type Grasslands in California and Israel“ (Univ. of California, Berkeley, 1992) включва 56-те тревисти растения с най-тежки семена (с изключение на бамбука), за които има налични данни. Тежестта на зърното варира от 10 до над 40 милиграма, което е десет пъти повече от средното тегло на зърното при останалите тревисти видове в света. Тези 56 вида съставят по-малко от 1% от общия брой на тревистите в света. Горната таблица показва ясно, че най-ценните им представители са съсредоточени главно в субтропическата зона на Западна Евразия.

Трето предимство на Плодородния полумесец е това, че предлага и голямо разнообразие в топографията на сравнително малки участъци. Варирането на надморската му височина — от най-ниската точка на земното кълбо (Мъртво море) до планини, високи по шест хиляди метра (в района на Техеран) — осигурява и нужното разнообразие в околната среда, на което се дължи голямото разнообразие на диви растения, служещи като потенциални предци на земеделски култури. Въпросните планини съседстват със закътани долини с реки, редовно заливани от придошлите води равнини и пустинни области, подходящи за иригационно земеделие. За сравнение субтропическите зони на Югозападна Австралия и в по-малка степен тези на Южна Африка и Западна Европа предлагат много по-беден спектър в топографски, ботанически и зоологически план.

Разнообразната топография на Плодородния полумесец означава също, че моментът на жътвата не може да бъде точно фиксиран, тъй като посевите на по-голяма височина са давали зърно малко по-късно от тези на по-ниските места. В резултат на това ловците-събирачи са можели да се местят съобразно узряването на реколтата, а не да се съсредоточават в строго определен район, където всичко зрее едновременно. Когато е започнала и култивацията, за първите фермери се е оказало по-удачно да събират семената на диви житни растения, виреещи по хълмове и зависещи от непредсказуемите дъждове и да ги засяват във влажните долини, където растежът им е общо взето предвидим и дъждовете не играят съществена роля.