Балард знаеше, че може да разкаже на Бош още, но не продължи. Искаше да остане съсредоточена върху случая и разпита на Адам Бийчър.
Спря пред къща, построена на парцел, който бе толкова силно наклонен наляво, че от едната й страна имаше два етажа, а от другата — само един. Входната врата се намираше в края на виеща се каменна пътека със стълби към горното ниво.
— Хари, ще можеш ли да се качиш? — попита Балард.
— Няма проблем — отвърна Бош. — Значи този човек е още актьор?
— Не, вече не. Потърсих го в IMDb и има няколко телевизионни роли преди десет-дванайсет години. Пише, че напоследък се занимавал с избора на терени за различни сериали, снимани тук в Лос Анджелис.
— Сигурно е доста добър в това. В този квартал къщите са поне за седемцифрени суми.
— Може да я е взел под наем. Ще вървим ли?
Балард отвори своята врата. Наклонът бе толкова голям, че вратата веднага се захлопна под собствената си тежест. Тя опита пак, като протегна крак да я избута докрай, за да се задържи. Бош също излезе с мъка, а после заобиколи колата отзад.
— Той знае ли, че идваме? — попита.
— Не — отвърна Балард. — Исках да му дойде изневиделица.
Бош кимна одобрително.
— Дано да си е вкъщи — каза Балард. — Беше много по-лесно да хванеш хората вкъщи по време на карантината.
Отиде до входната врата и изчака Бош да я настигне. Той изкачваше стъпалата бавно и докато стигне до нея, вече пухтеше.
— Добре ли си? — попита тя.
— По-добре от всякога — заяви той.
Балард натисна звънеца; знаеше, че са наблюдавани от камера. След малко им отвори мъж със сини джинси и дочена риза.
— Господин Бийчър? — попита Балард.
— Същият — отвърна мъжът. — А вие кои сте?
Балард му показа значката си и се представи, после представи Бош за свой партньор.
— Бихме искали да влезем и да ви зададем няколко въпроса.
— За какво? — попита Бийчър. — В момента работя и след двайсетина минути имам среща по Zoom, за която трябва да се подготвя.
— Няма да ви отнеме много време, господине. Може ли?
— Хмм, ами всъщност да.
Отстъпи назад, за да минат. Влязоха в спретнат и скъпо обзаведен хол с трапезария и кухня в дъното и коридор, водещ към задната част на къщата. По стените имаше големи картини в дървени рамки — всичките етюди с мъжко тяло.
— За кражбата ли става дума? — попита Бийчър.
— Каква кражба?
— В съседната къща, на Тилбруксови. Претарашиха я преди няколко нощи. Отишли на кино за първи път от над две години и докато ги нямало, им ограбили къщата. Ама че град, а?
— Това се води обир, а ние разследваме убийство.
— Убийство ли? Мамка му! Кой?
— Може ли да седнем, господине?
— Разбира се.
Той посочи дивана и фотьойлите, наредени около една масичка за кафе, която бе дебела пет сантиметра и изглеждаше направена от секвоя. На нея имаше малка статуетка — полегнал ангел с едно откъснато крило, което лежеше в нозете му. Балард седна по средата на дивана, пред възглавницата, и извади малък бележник от джоба на марковото си спортно сако. Бош се настани в черен кожен фотьойл до ъгъла на масичката за кафе, така че за Бийчър остана другият от двата.
Разпита започна Балард.
— Господин Бийчър, подновихме разследването за убийството на Лора Уилсън през 2005 година. Вие сте я познавали, нали?
— А, да, Лора, бяхме в един театър. Боже мили, непрекъснато си мисля за нея. Толкова ме тормозеше, че така и не хванаха никого. Не мога да си представя какво е било за семейството й.
— Навремето сте били разпитани от детектив Дюбоз. Помните ли?
— Да, помня.
— Казали сте на детектива, че в нощта на убийството сте били с Хармън Харис.
Балард видя как лицето на Бийчър помрачня и очите му се отклониха. Той явно не мислеше за Хармън Харис със същата привързаност, както за Лора Уилсън.
— Да, казах му — потвърди той.
— Дошли сме, защото искаме да ви дадем възможност да оттеглите това показание, ако желаете — каза Балард.
— Какво имате предвид, че съм излъгал ли?
— Искам да кажа, че ако не е вярно, че сте били с него, сега е моментът да си признаете, господин Бийчър. Става дума за неразкрито убийство. Трябва да знаем истината.
— Нямам какво да признавам.
— Още ли работите в театъра, господин Бийчър? Като актьор?
— Рядко играя. Прекалено съм зает с другата си работа.
— И каква е тя?
— Търся терени за продукции, базирани в Ел Ей. Честно казано, работата е повече, отколкото мога да свърша.
Балард си отбеляза, че той не признава, че не е постигнал кой знае какъв успех като актьор. Твърдеше, че нещо друго го е отвлякло от тази работа.