— Знаете, че Хармън Харис е мъртъв, нали? — попита тя.
— Да — каза Бийчър. — Истинска трагедия.
— Забил се в бетонна колона на магистралата месец след като се разкрило, че подлагал на сексуален тормоз студентите си и работниците в театъра. Имаше статия в „Лос Анджелис Таймс“. За това знаехте ли?
Бийчър закима усърдно. Ръцете му бяха стиснати в скута му.
— Да, знаех.
— В статията се цитират трима анонимни мъже, които казват, че Харис заплашвал да разгласи в индустрията, че са гейове, ако не правят секс с него. Това също го прочетохте, нали?
— Да.
— Вие също сте гей, господине… нали така? Алибито, което сте дали, е, че сте прекарали заедно нощта, когато е била убита Лора Уилсън.
— Да, съвсем вярно, но какво общо има това с новото разследване?
— Бяхте ли изнудван по някакъв начин от Харис, за да му осигурите алиби?
— Не, не съм!
— Бяхте ли един от анонимните източници за статията в „Таймс“?
— Не съм! Мисля, че наистина трябва да си вървите. Имам Zoom среща.
Бийчър стана, но не и Балард и Бош.
— Моля, седнете, господин Бийчър — каза Балард. — Имаме още въпроси.
— Срещата ми е след пет минути — оплака се Бийчър.
— Колкото по-скоро седнете, толкова по-скоро ще сте готов за срещата си.
Бийчър бе минал зад фотьойла си и бе сложил ръце на него, сякаш за опора. Наведе глава, после я вдигна ядосано и заяви:
— Искам да си вървите.
— Сядайте — каза Бош. — Веднага.
Първите думи, които бе произнесъл в къщата, накараха Бийчър почти да подскочи и той го изгледа уплашено.
— Моля ви — добави Балард.
— О, добре де — каза Бийчър.
Заобиколи фотьойла и рухна на него.
— Бащата на Лора е умрял от ковид миналата година — каза Балард. — Без да дочака справедливост за дъщеря си. Майка й е още жива и чака правосъдие. Имаме нужда от помощта ви, господин Бийчър. Имаме нужда от истината.
Бийчър прокара ръце през гъстата си тъмна коса, разрошвайки грижливо оформения си перчем. После каза:
— Вървите по грешен път.
Балард се приведе няколко сантиметра напред. Това не бе отричане, нито признание, че е лъгал. Но тя го взе за признак, че има нова история за разказване, и попита:
— Как така?
— Хармън не е убил Лора — каза Бийчър. — Абсолютно невъзможно е.
— Затова ли му създадохте алиби?
— Той имаше алиби, но не можеше да го използва.
— Какво беше то?
— Беше с друг, не с мен. Само че онзи човек не можеше да отиде в полицията. Беше известен и не можеше да рискува да се разкрие, че е обратен. С кариерата му щеше да е свършено.
— Познавахте ли го?
— Знаех за него. Много хора знаеха. Затова Хармън ме накара да кажа, че аз съм бил с него онази нощ, това е всичко.
— Кой всъщност е бил с него онази нощ?
— Няма да ви кажа. Рискът днес е същият, както и навремето. Той още е звезда. Няма да съсипя кариерата му.
— Ние ще го пазим в тайна. Дори няма да го записваме.
— Не. Нищо не остава в тайна завинаги, но ако ви кажа, ще е предателство. Не само към него, а и към всички нас.
Балард кимна бавно. Инстинктивно усещаше, че са измъкнали всичко възможно от Бийчър. Той бе признал, че е излъгал, но бе потвърдил алибито на Хармън Харис.
— Добре, нека ви попитам нещо — каза Балард. — Ако вие не сте били с Харис, откъде знаете, че той наистина е бил с онзи другия? С онзи господин Хикс, кинозвездата.
— Защото го попитах.
— Попитали сте господин Хикс?
— Да, не смятах просто да се доверя на думата на Хармън и да лъжа ченгетата. Отидох при него и го попитах. Той потвърди. Край на историята и сега вече наистина трябва да си вървите.
— Нали знаете, че можем да ви повдигнем обвинения, задето сте ни излъгали навремето?
— След седемнайсет години? Много се съмнявам.
Балард разбра, че заплахата й се е провалила, почти веднага, щом я изрече. Не се сещаше за друг начин да измъкне от Бийчър името, от което се нуждаеше.
— Поддържате ли още контакт с господин Хикс? — попита тя.
— Не — отвърна Бийчър. — Станал е толкова важна клечка, че не можеш да се доближиш до него дори за да го попиташ „Ей, помниш ли ме?“.
— Можете ли да се свържете с него и да го накарате да ни се обади анонимно? Просто искам да получа потвърждение, за да продължа нататък с разследването.
— Не. Няма начин той да остане анонимен. Ще познаете с кого говорите до десет секунди.
Балард кимна и хвърли поглед към Бош. Това бе сигналът й за него да зададе всякакви въпроси, които може да има. Но той поклати лекичко глава. Нямаше въпроси, които да не са били вече зададени.