— Ако цитирам Бийчър, мисля, че вървим по грешен път. Трябваше да го направим, от добросъвестност и така нататък, но не мога да си представя Хармън Харис да извърши това и мисля, че Бийчър звучеше правдоподобно.
— Значи край. Продължаваме нататък.
Стигнаха до центъра „Амансън“ в осем и бяха първите от екипа, дошли на работа. След като се отбиха до стаята за отдих, занесоха кафетата си в стаята за разпити и затвориха вратата, за да могат да поговорят с Дарси Трой насаме.
— Мислиш ли, че Колин ще дойде днес? — попита Бош.
— Не ме интересува, стига да не пипа кашоните с веществените доказателства.
Балард набра номера на своя телефон и го включи на високоговорител. Трой вдигна веднага.
— Здрасти, Рене.
— Здрасти, Дарси — каза Балард. — Благодаря ти, че продължаваш да ни помагаш. Тук съм с Хари Бош, един от следователите, които работят с мен по неразкритите случаи.
— Здрасти, Хари — каза Трой.
— Здравей — отвърна Бош. — Радвам се да се запознаем.
— О, ние се познаваме — каза Трой. — Беше преди много години, когато дойдох да работя в ДНК лабораторията.
— О, ами хубаво — промърмори Хари, леко смутен. — Тогава се радвам да подновим познанството си.
— Значи имаш нещо ново за нас? — попита Балард.
— Да — каза Трой. — Бих го нарекла предварителен резултат, защото можем да направим и повече, но знаех, че бързате, затова нека ви кажа какво имаме за момента. Както знаете, те не са направили кой знае какво с този материал при възникването на случая преди колко, седемнайсет години ли бяха? Но в съхраняваната тук проба имаше достатъчно материал, за да можем да извършим допълнителен анализ.
— Извадихме късмет — подхвърли Балард.
— Така е — съгласи се Трой. — Значи, пуснахме основен цитологичен тест на урината и той показва високи нива на албумин и бъбречни епителни клетки. Има ясни признаци за увреждане някъде в бъбреците, пикочния мехур или пикочния канал. В повечето случаи това означава така наречения бъбречно клетъчен карцином. Този човек вероятно е имал тумор в единия или може би двата бъбрека, но разбира се, не можем да сме сигурни, защото не разполагаме със самия него, за да го изследваме.
— Той дали е знаел, че има рак? — попита Балард.
— Рано или късно е щял да разбере — отвърна Трой. — Но от наличните данни не можем да преценим какво е знаел.
— Това заболяване фатално ли е? — попита Балард.
— Ако не се лекува, да — каза Трой. — Но ако се хване рано, може да се лекува. А ако е ограничено само до единия бъбрек, увреденият орган може да се премахне. Все пак имаме по два.
— Ами трансплантация? — попита Бош.
— И това също — отвърна Трой. — Но в случаи на рак обикновено не се прибягва до трансплантация, освен ако не е хванат съвсем рано. Тук трябва да отбележа, че в никакъв случай не съм специалист в тази област. Повечето от това, което ви казвам, го прочетох снощи.
— Много сме ти благодарни, Дарси — каза Балард.
— Ние момичетата трябва да се поддържаме, Рене — отвърна Трой. — Не се засягай, Хари.
— Не се засягам — каза Бош. — Каква може да е причината за този рак?
— Е, сега вече повдигаш много сложен въпрос — отговори Трой. — Пак повтарям, имаме неизвестен обект и не знаем нищо за живота му. Може да е наследствено предразположение или излагане на някакви токсични материали. Знам, че се опитвате да установите самоличността му. Бих казала, че може да е някой, работил в индустрия, където има продължително излагане на канцерогени. Знам, че това не ви е от голяма помощ, но е най-доброто, с което разполагам, като се има предвид какво знаем — а то не е много.
— Е, във всеки случай сега знаем много повече, отколкото преди твоето обаждане — каза Балард. — Спомена, че можеш да направиш още нещо?
— Само да задълбая повече в тази работа — допълнителни анализи на пробата, с която разполагаме — каза Трой. — Може би ще успеем да стесним кръга и да определим каква точно е била болестта на човека. Но този път няма да стане бързо. Ще трябва да намеря онкологична лаборатория и да им пратя материала. По-късно ще се обадя тук-там, но най-вероятно ще е в Окръжна болница.
— Ужасно съм ти благодарна, Дарси — повтори Балард.
— Няма защо — каза Трой.
Тримата се сбогуваха и прекъснаха връзката. Балард отпи от кафето си, после попита Бош какво мисли за новата информация.
— Добра е, но е малко закъсняла — каза той. — Дюбоз и партньорът му са пропуснали възможността да съставят списък на хора с бъбречни заболявания по времето на убийството. Не виждам как можем да го направим сега. Така че след като арестуваме виновника, да го използваме, за да го приклещим. Но това вече можем да го направим с ДНК-то.