Выбрать главу

Преди Пърлман да успее да отговори, Хейстингс се намеси, този път по-настоятелно:

— Джейк, наистина трябва да тръгваме.

Пърлман стана и Балард направи същото.

— Имате предвид нещо като сейф ли? — попита Пърлман.

— Да, сейф за доказателства би било добре — отвърна Балард.

Пърлман се обърна към Хейстингс.

— Нели, запомни това. Трябва да пратим тук един сейф.

— Ще запомня — обеща Хейстингс.

Пърлман се обърна пак към Балард и протегна ръка. Видеооператорът фокусира камерата върху ръцете им, докато се сбогуваха.

— Благодаря ви за това, което правите, детектив — каза Пърлман. — То означава много за мен, но което е по-важно, означава много за този град и неговите жители. Ние никога няма да забравим за нашите жертви.

— Да, сър — отвърна покорно Балард.

Изпрати групата навън, а после се върна на работното си място, като очакваше другите да се струпат около нея и да започнат да я разпитват за височайшата визита. Но само Колин Хатърас подаде глава над преградата и попита:

— Е, как мина?

— Струва ми се, добре — каза Балард. — Трябва само да разкрием случая на сестра му и всичко ще е цветя и рози.

— Ще го разкрием.

— Нещо по КГГ?

— Досега съм намерила едно съвпадение през GEDmatch. Далечен братовчед на нашия неизвестен заподозрян. Днес ще се свържа с него, но се надявам да открием нещо по-добро. Някой по-близък.

— Добре. Дръж ме в течение.

Хатърас се скри отново от поглед и Балард се залови за работа. Тъй като не вярваше, че Хейстингс или някой друг от екипа на Пърлман ще се разшета да й намери номера за връзка със Санди Крамър, започна да го търси сама. Предположи, че Санди е прякор или умалително от някакво име, например Александър. Както и очакваше, регистърът на МПС не й помогна. Имаше прекалено много хора на име Александър Крамър, за да може да избере уверено победител. Имаше също няколко на име Санди или други варианти като Сандор и Сандийп.

Следващият й ход бе да гугълне магазините за смокинги в Сенчъри Сити и да започне да звъни по телефона. Когато изчерпа всички списъци в интернет и още не бе попаднала на търговец на име Крамър, премина към Бевърли Хилс, който бе в съседство със Сенчъри Сити.

Удари джакпота на третото си обаждане, до магазин на Бевърли Драйв. Казаха й, че продавач на име Александър Крамър днес имал почивен ден, но щял да дойде на работа утре сутринта в десет. Балард предположи, че продажбата на смокинги в Бевърли Хилс изисква по-официално име от Санди.

Тя затвори. Смяташе да е в Бевърли Хилс утре сутринта, когато Крамър дойде на работа.

22.

Бош бе присвил очи от ярката сутрешна светлина и лекия махмурлук и търсеше номера на малка къща от жълти тухли на ъгъла на „Саут Кийлър“ и Западна 43-та улица. Намираше се далеч от хотела край езерото, където бе прекарал нощта. И още по-далеч от Лос Анджелис. Седеше на задната седалка на едно такси в смесен квартал от малки къщи, едноетажни складове и фабрики.

— Трябва да е тук — каза шофьорът.

— Не виждам номер — отбеляза Бош.

— Да, но трябва да е тук. Джипиесът ми казва така и това е най-доброто, което мога да направя за вас, господине.

— Добре де, ще сляза. Не искаш ли да изчакаш? Няма да се бавя повече от половин час, а после отивам на терминала на Американските авиолинии на „О'Хеър“. Ще ти платя за престоя. Не искам да си изпусна самолета.

— Не, човече, не чакам на такива места.

— Сигурен ли си? Петдесет долара само за да изчакаш половин час? А след това и курсът до летището.

Бош видя очите на шофьора в огледалото. Той обмисляше предложението. Според приложението за таксита името му беше Ирфан. Бош не беше сигурен защо мъжът не иска да остане в квартала. Това несъмнено беше среден към беден квартал, но нямаше нищо, което да сочи възможна опасност. Нито графити, нито банди, кибичещи по ъглите.

— Нека да са осемдесет, Ирфан — каза Бош. — В брой.

Шофьорът го погледна в огледалото и каза:

— Направи ги сто. И петзвезден рейтинг.

Бош кимна.

— Дадено. Сега какво, искаш ли да скъсам стодоларова банкнота на две, както правят по филмите? Да ти дам едната половина и да запазя другата?

— Не, но ми плащаш веднага щом влезеш отново в колата — каза Ирфан. — В брой. Иначе те оставям тук и ти пожелавам късмет в намирането на друг транспорт. Никой не идва насам и ще си изтървеш самолета.