Тази вечер Ноеми не дойде при Фидел. Той си беше уговорил среща с Лоран, бивш съученик от гимназията, който сега работеше в Централната болница. Лоран често дежуреше нощем, но се измъкваше от спалното помещение, когато не беше затрупан с много служебни задължения.
Пристигна към един без двайсет. Беше закъснял. В болницата бяха довели някакъв пияница, придружен, както обикновено, от пет-шест полицая. Отначало не разбраха, че е пиян, но добросъвестността на полицаите, които го бяха пребили, не можеше да се поставя под съмнение, и тъй като човекът беше в кома, наложи се да минат без неговите показания.
— Той викаше „Да живее свободата!“ — каза единият стражар — и не пресече на пешеходната пътека.
— И го спукахме от бой — каза другият стражар. — Не можем да допуснем в един студентски квартал лица в пияно състояние да дават лош пример на младежта.
Посрамен, човекът умря преди операцията, под упойка, и затова Лоран се беше забавил. За щастие неговият колега Питър Гна бе поел дежурството и умрелия.
— А ти кога ще се жениш? — попита Лоран.
— Другата седмица…
— И кога ще погребеш ергенския живот? Трябва да се подготвиш за тая работа.
— За Бога! — отвърна Фидел развеселен. — Предполагам, че и това ще свърша другата седмица.
— Знаеш ли — каза Лоран, — трябва да се заемеш сериозно.
— Сериозно съм се заел.
— Кого ще поканиш?
— Теб, Пиер и Майора.
— Кой е този Майор?
— Приятел на Пиер. Той държи на всяка цена да ме запознае с него.
— Какво представлява?
— Изглежда, е минал през куп гробища и може да ми бъде много полезен в кариерата въобще, бил много забавен тип.
— За Майора, прието — каза Лоран. — А момичета?
— О! — възкликна Фидел засегнат. — Никакви момичета!… Нали три дни след това ще се женя.
— Ами защо според теб човек погребва ергенския си живот тогава?
— Погребенията са сериозно нещо — отвърна Фидел, — смятам да дам на годеницата си това, което самият аз изисквам от нея.
— Тоест пълна девственост? — попита Лоран.
— Е, поне в последно време… — отвърна скромно Фидел.
— Добре — каза Лоран. — Значи ще бъде мъжко събиране?
— Разбира се! — увери го Фидел. — Сряда вечер в седем у нас.
Напуснаха барчето, защото стана един часът. Лоран стисна ръката на своя приятел, кимна на Йозеф и си тръгна. Фидел се върна при колегите си в южната крипта, където се провеждаха занятията.
Там беше и изложбената зала за годишните проекти. Лекцията започна, разглеждаше се проблемът за оцветяването в черно на чакъла, който се насипваше между чемширите-джуджета, оформящи растителната украса на модел № 28, от гранит, с полурелефен кръст.
Фидел извади тетрадката си за записки и се настани върху един мраморен блок в червено-фантазия.
III
Малкото междучасие беше в четири часа и Фидел излезе с един курсист сред руините.
Видя звездите, почти всички освен Бетелжозата5, която, твърде ярка миналия месец, временно бе угаснала поради преразход на енергия. Фидел загърна шалчето на врата си. Откъм булеварда духаше лек ветрец през решетките на оградата и той застана зад пръчките, на завет.
Отиде до ъгъла, където бяха струпани староеврейските надгробни плочи, чиито детайли им разрешаваха да изучават, и седна на една от тях.
Пред него лежеше, полузаровен в земята, фрагмент от свод, отломък от колонада. Той имаше странната форма на стрида, съвършено цилиндричен, с една плоска и една сферична страна. Фидел се опита да го обърне. Успя с голяма мъка. Отдолу две сплетени полузаспали скрипевици спяха до една стоножка и три захарни бонбона, съвсем запазени. Той ги изсмука един по един, пусна камъка в леглото му и изненадан от поразителната му прилика със стрида, извади от джоба си длето, коленичи пред него и се опита да го отвори.
След няколко безплодни опита успя да вкара върха на длетото в една странична цепнатина, запушена с пръст и мъх, натисна силно и длетото се счупи. Взе друго. Омаломощен, камъкът отстъпи. Фидел положи внимателно похлупака до себе си и погледна вътре. Върху пласт ситен пясък лежеше снимката на Ноеми в гравирана дървена рамка под леко розовеещо стъкло. Той сложи розовото на ревера си, взе портрета, после отново го постави върху пясъка.
Ноеми раздвижи устни и Фидел счупи стъклото, за да чуе думите й. Той също й каза колко много я обича.
Денят започваше. Това щеше да бъде последната лекция. Една птичка се показа от гнездото си, изтупа една по една клонките, почисти се, протегна се, литна, донесе закуската, но Фидел си бе тръгнал вече. Птичката изяде закуската за двама. Цяла сутрин лежа болна.