— Хю? — извика той.
— Хю? — отговори му ехото.
Той продължи на северозапад към разклонението, като от време на време се провикваше.
На върха на един хълм конят му се закова на място и изцвили кратко. Пред него надалеч се простираше прерията. Под него от двете страни се разклоняваше Гранд, виеше се и блестеше в мъглата. Момчето се изправи на стремената, загледа се, прокара ръка през позлатената си от слънцето коса.
Не се долавяше никакво движение освен реката, а далече напред като че ли се вдигаше пепел, чуваше се грачене. Една звезда заблещука над заревото на залеза. Откъм водата към него подухваше лек ветрец. Той извика отново.
Конят отново изцвили и подскочи на задните си крака. Джейми докосна леко страните му и тръгна надолу по хълма. Копитата затропаха по глинестата почва. Когато отново стъпи на равното, конят ускори ход.
— Бивак… — тихо си каза конникът и извика отново. Някъде напред се чу приглушен гърмеж.
— … Чу ме — каза си той, разсмя се и разклати поводите. Конят забърза и Джейми си затананика някаква мелодийка, съпроводена от чаткането на копитата.
А там пред него от тревата се надигна една фигура и разпери ръце. Махаше ли му…? Конят изпръхтя и отстъпи, опита се да се обърне. Не беше човек, а нещо твърде голямо…
Конят се извъртя, но Джейми беше забелязал смазаното тяло на земята. Беше разпознал рунтавата фигура с форма на тотем — звяр, ходещ като човек. Клатеше се срещу него. Ръката му легна върху калъфа на пушката. В същия момент конят препусна. Джейми изруга и дръпна силно юздите назад, но реакция не последва. Зад себе си чу пращенето на храсталака, когато голямото животно го подгони.
Отново опъна юздите и заби шпорите в слабините на коня. Този път конят послушно зави надясно. Мечката се втурна и мина зад него. Джейми се отправи към водата. Щом нагази, копитата заудряха по пясъка и вдигнаха фонтан от водни пръски.
На това място потокът не беше широк. Конят се запрепъва по каменистото дъно, но ръмженето отзад му придаваше някакъв устрем. Не след дълго те вече се изкачваха по отсрещния бряг, подгизнали от вода.
Джейми погледна назад и видя, че мечката се беше спряла на края на водата. Ръката му се плъзна към катарамата на калъфа на пушката. Той обърна коня и изтегли оръжието. Беше още сухо.
Насочи пушката с плавно, механично движение, задържа я за миг и натисна спусъка. През дима видя как мечката политна напред, падна в потока и потръпна конвулсивно. Той гледаше агонията и си спомни как Хю го учеше къде да се цели. Очите му се замъглиха при мисълта за човека, който го беше отгледал като син.
Не след дълго Джейми отново пресичаше водата. Отиде до падналия човек и слезе от коня.
— Хю, съжалявам — каза той и коленичи до него. Обърна главата на приятеля си, за да погледне лицето му и ахна при вида на огромните количества кръв и разкъсана плът, смазания нос, разкъсаните вежди.
— Хю…
Не можеше да каже със сигурност колко дълго беше гледал. След това се чу тихо стенание. Джейми се наведе напред и наостри слух. Последва ужасяваща тишина. След това поемане на дъх, още един стон, бавно движение.
— Хю, аз съм, Джейми — каза той. — Чуваш ли ме?
Човекът издаде тих стон някъде дълбоко от гърлото си и отново остана неподвижен. Джейми се огледа. Хю беше устроил бивака си до един извор. Ромолящите звуци бяха едва доловими. Наблизо беше струпана купчина съчки.
— Сега ще ти запаля огън, Хю. Трябва да се стоплиш. Само не мърдай. Аз ще свърша всичко.
Изтегли ножа си и нацепи съчки. Направи купчина от трески и клонки до неподвижната фигура, запали ги, придърпа по-големите клони, хвърли в пламъците още съчки. Слънцето вече се беше скрило под ръба на света. Звездите се показваха една по една като светлините на град в небето. Джейми приседна до падналия си другар. На отблясъците на огъня лицето на стария човек изглеждаше още по-ужасяващо и неестествено.
— Боже мой — каза той. — Май трябва някак да те почистя.
Отправи се към извора, накисна кърпата си във водата, изстиска я. Върна се и почисти лицето на Хю.
— Спомням си деня, когато ми спаси кожата в онзи бой с рий4 — промърмори той. На колко бях… май на четиринайсет. Страшно много трупове. Аз се изтърсих насред всичко това. После дойде ти. Уби неколцина и ме върна обратно. Напляска ме за това, че бях достатъчно глупав, за да не ме е страх. Господи, Хю! Недей да умираш!