Стрелецът разбира, че Морт може би е ключът към още една тайна, която е в основата на друг парадокс. Защото в мига, когато Роланд прониква в нашия свят, Морт е избрал не друга жертва, а самия Джейк — момчето, което Стрелецът среща в крайпътната станция. Роланд никога не е имал причина да се усъмни в начина, по който Джейк умира в нашия свят, нито пък в самоличността на убиеца — Уолтър, разбира се. В мига на смъртта си момчето забелязва Уолтър в насъбралата се тълпа, преоблечен като свещеник, и Роланд не се е съмнявал в описанието на очевидците.
Не се съмнява и сега — Уолтър е бил там, о да, разбира се, че е присъствал. Но ако не друг, а Джак Морт е блъснал момчето под колелата на задаващия се кадилак? Възможно ли е подобно нещо? Ако съществува такава възможност, то къде се намира Джейк сега? Дали е мъртъв? Може би е изгубен във времето? И ако Джейк Чеймбърс си е все още жив и здрав в своя свят, как така Роланд още го помни?
Въпреки объркването и може би опасното развитие на събитията, изпитанието с вратите — и събирането на тримата спътници — завършва успешно за Роланд. Еди Дийн приема да заживее в света на Роланд, защото се влюбва в Господарката на сенките. Дета Уокър и Одета Холмс се сливат в една личност, която съчетава черти от характерите на Дета и Одета, като всяка е принудена от Стрелеца да признае съществуването на другата. Те се превръщат в нова, трета жена — Сузана. Дийн.
Джак Морт загива в същото метро — под колелата на същата мотриса, която преди петнадесет-шестнадесет години оставя Одета без крака. Смъртта му не е голяма загуба за човечеството.
И за пръв път от неизброими години насам Роланд от Гилеад вече не е сам в експедицията към Тъмната кула. Кътбърт и Алан, изгубените му събратя от далечното минало, са заменени от Еди и Сузана… но в известен смисъл Роланд се оказва опасен за своите приятели. Дори много опасен.
„Пустош“ продължава разказа за тримата странници в Средния свят няколко месеца след откриването на третата врата. Вече са се отдалечили от Западното море. Почивката вече е към края си и трябва да започнат обучението си. Сузана се учи да стреля… Еди да дялка… а Стрелецът се учи да живее с мисълта, че постепенно започва да губи разума си.
Камарата изпотрошени идоли, дето слънцето прежуря.
И мъртвото дърво подслон не дава, щурецът не дава утеха,
сухият камък — шум на вода. Само
една сянка има под тази скала
(ела под сянката на тази червена скала)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която сутрин върви след теб,
и от твоята сянка, която вечер те пресреща.
Ще ти покажа страха в шепа прах.
Когато някой трън бодлив
над себеподобните си дръзне да се извиси,
то главата му отсича се веднага:
приведените му събратя са ревниви, не прощават.
Кой е накъсал тъй жестоко
листата изсъхнали, които зелени нивга няма да бъдат?
Навярно варварин в земята ги е стъпкал,
завинаги животът крехък е изтръгнал.
— Каква е тази река? — равнодушно попита Милисент.
— Това е само ручейче… или поток.