3
МОЕТО РАЗБИРАНЕ ЗА ИСТИНАТА
от Джон Чеймбърс
„Ще ти разкрия страх в шепа прах“
Т.С. „Буч“ Елиът
„Веднага си помислих, не всяка дума лъже“
Робърт „Сънданс“ Браунинг
Стрелецът е истината.
Роланд е истината.
Затворникът е истината.
Господарката на сенките е истината.
Затворникът е съпруг на Господарката. Това е истината.
Крайпътната станция е истината.
Говорящият демон е истината.
Минахме под планината и това е истината.
Под планината имаше чудовища. Това е истината.
Едно от тях държеше газова помпа между краката си и твърдеше, че това бил пенисът му. Това е истината.
Роланд ме остави да умра.
ова е истината. Аз още го обичам.
Това е истината.
— Наистина е извънредно важно всички да прочетат „Повелителят на мухите“ — тъкмо казваше госпожа Ейвъри с ясния си, но някак безжизнен глас. — Междувременно трябва да си отговорите на няколко въпроса. Хубавият роман е като низ от вплетени една в друга загадки, а това произведение е наистина много хубаво — един от най-добрите романи от втората половина на двайсети век. И тъй, отговорете си на следните въпроси: първо, какво символизира раковината. Второ…
Далечни гласове. Далечни, далечни гласове. С трепереща ръка Джейк отгърна и втория лист, оставяйки на първата страница тъмно петно от потните си пръсти.
Кога вълната не е вълна?
Когато е вълна — и това е истината.
Блейн е истината.
Трябва непрестанно да се наблюдава Блейн; Блейн — това е болка и това е истината.
Почти съм сигурен, че Блейн е опасен и това е истината.
Кое е онова, което е черно, бяло и червено? Изчервена от срам зебра и това е истината.
Блейн е истината.
Искам да се върна и това е истината.
Трябва да се върна и това е истината.
Ще полудея, ако не успея да се върна, и това е истината.
Не мога да се върна вкъщи, ако не намеря камък, роза, врата, и това е истината.
Пуф-Паф, и това е истината.
Пуф-Паф.
Страх ме. Това е истината.
Джейк вдигна глава. Сърцето му биеше тъй силно, че пред очите му затанцува ярко петно (сякаш дълго се беше взирал в запалена електрическа крушка), което пулсираше в такт с тежките удари на сърцето му.
Представи си как госпожа Ейвъри връчва ма родителите му съчинението. Господин Бисет стои до нея със сериозно изражение. Джейк сякаш чува как учителката по писмени упражнения изрича с ясния си, безжизнен глас:
— Вашият син е тежко болен. Ако се нуждаете от доказателство, просто хвърлете един поглед на това годишно съчинение.
— През последните три седмици Джон направо не е на себе си — ще допълни господин Бисет. — От време на време придобива доста изплашен вид и постоянно е отнесен… сякаш духом не присъства, ако разбирате какво искам да кажа. Je pense que John est fou… comprenez-vouz?4
И отново госпожа Ейвъри:
— Вероятно вкъщи държите влияещи на настроението лекарства, до които Джон е имал достъп.
Не му бе известно дали вкъщи имат влияещи на настроението лекарства, но със сигурност знаеше, че в най-долното чекмедже в писалището си баща му държи няколко грама кокаин. И тогава той несъмнено ще заключи, че синът му е взимал наркотик.
— А сега бих искала да кажа няколко думи за „Параграф 22“ — долетя гласът на госпожа Ейвъри от предния край на класната стая. — Тази книга е истинско предизвикателство за ученици в шести и седми клас, но несъмнено и на вас ще се стори невероятно очарователна, ако отворите съзнанието си за нейното изключително обаяние. Този роман може да се приеме и като сюрреалистична комедия.