Пита се, защо е тук? Дали е късмет, или пък е част от ненатрапчивото постоянно усещане, че върви по следа — нещо като силов лъч — специално оставена той да тръгне по нея?
Погледна книгите, наредени на малката маса отляво и узна отговора.
13
Там бяха изложени детски книжки. Масата беше съвсем малка и на нея имаше място само за пет-шест томчета: „Алиса в страната на чудесата“, „Хобитът“, „Том Сойер“ и от този тип. Вниманието на Джейк бе привлечено от някаква книжка с картинки, очевидно предназначена за съвсем малки деца. На ярката зелена корица бе изрисуван човекоподобен локомотив, който пуфтеше и се изкачваше по един хълм. Предната му решетка (яркорозова на цвят) бе разтегната в широка усмивка, а фарът представляваше закачливо око, което сякаш подканяше Джейк Чеймбърс да отвори книжката и да прочете цялата история. „Чарли Пуф-Паф — гласеше заглавието — текст и илюстрации Берил Еванс“. Момчето моментално се сети за годишното есе, което бе украсено с картинка на влак и в което думите „пуф-паф“ непрестанно се повтаряха.
Грабна книгата и здраво я стисна, сякаш тя щеше да отлети, ако не внимава как я държи. Погледна корицата и установи, че усмивката на Чарли Пуф-Паф не му вдъхва доверие. „Изглеждаш щастлив, но аз мисля, че това е само маска — помисли си той. — Изобщо не ми се вярва да си щастлив. А и освен това не смятам, че истинското ти име е Чарли.“
Доста е налудничаво човек да си мисли подобни неща, несъмнено е налудничаво, но той нямаше такова усещане. Намираше мислите си за съвършено нормални. Съвършено верни.
До празното място, където допреди малко лежеше „Чарли Пуф-Паф“, имаше книга с меки корици. Бе ужасно разкъсана и допълнително подлепена с пожълтяло от годините тиксо. Отпред бяха нарисувани момиче и момче, над чиито глави се издигаше цяла гора от питанки. Заглавието на книгата бе „Задачки-закачки! Гатанки и загадки за всички!“ Липсваше името на автора.
Джейк пъхна „Чарли Пуф-Паф“ под мишница и посегна към книгата с гатанките. Отвори я напосоки и попадна на следното: „Кога вълната не е вълна?“
— Когато е вълна — промърмори Джейк. Чувстваше потта, която избиваше по челото…ръцете…и по цялото му тяло.
— Нещо интересно ли намери, синко?
— Да — трескаво отвърна Джейк. — Тези двете. Продават ли се?
— Всичко, което виждаш, се продава — отвърна дебелакът.
— Ако аз притежавах тази сграда, и нея бих обявил за продам. Но уви, тук съм само под наем.
Протегна ръка към книгите и за миг Джейк се заинати. После с неохота му ги подаде. Незнайно защо очакваше дебелакът да ги грабне и да побегне, и ако настина го направи — и при най-малкия знак, че таи подобно намерение — Джейк бе твърдо решен да се метне върху него, да ги изкопчи от ръцете му и да изчезне. Тези книги му трябваха.
— Н-да, я да видим какво си си харесал — каза собственикът.
— Между впрочем, аз съм Тауър. Калвин Тауър6 — добави и протегна ръка.
Джейк се ококори и неволно отстъпи назад.
— Какво?
Продавачът го изгледа с интерес.
— Калвин Тауър. Какво предизвика тревогата ти, о, хиперборейски скитнико?
— А?
Просто искам да кажа, че изглеждаш така, все едно си видял призрак, детето ми.
— О, извинете. — Той стисна огромната, мека длан на господин Тауър, надявайки се да бъде оставен на мира. Името наистина го бе стреснало, макар да не знаеше защо точно. — Аз съм Джейк Чеймбърс.
Калвин Тауър му стисна ръката.
— Добро ръкуване, друже. Така се ръкува свободният герой от уестърните — оня, дето пристига с гръм и трясък в Блек Форк, щата Аризона, прочиства града от всички мошеници, а после продължава по пътя си. Нещо като романите на Уейн Д. Оувърхолстър, да речем. Само дето не ми изглеждаш свободен, Джейк. Приличаш на човек, решил, че денят е прекалено хубав да се стои в училище.
— О… не. Ние свършихме миналия петък.
Тауър се ухили.
— А-ха, вярвам ти. И ти си избра тези две книжлета, така ли? Понякога е смешно какви неща държат да притежават хората. Ето ти например — като те гледам как подскочи, спокойно бих те взел за почитател на Робърт Хауърд, който търси на добра цена някое от хубавите стари издания на Доналд М. Грант — онези, дето са илюстрирани от Рой Кренкъл. Окървавени мечове, мускулести юначаги и Конан Варварина, който с меч си проправя път през вражеските орди.