— Тези книжки са за… ъ-ъ, за малкия ми брат. Има рожден ден следващата седмица.
Калвин Тауър бутна с палец очилата на носа си и се вгледа в Джейк.
— Ами! Така като те гледам, ми се струва, че си единствено дете. Ти си най-типичният случай, който съм виждал — изпарил си се от училище и се радваш на деня, когато любовницата Май тръпне в зелената си роба досами гористата долчинка на Юни.
— Моля?
— Няма значение. Пролетта винаги ме кара да се чувствам като Уилям Каупър. Хората са шантави, но интересни. Прав ли съм, каубой?
— Предполагам — предпазливо отвърна Джейк. Не можеше да прецени дали този човек му допада или не.
Един от четящите на бара се завъртя на стола си. В една ръка държеше чаша кафе, а в другата стискаше „Чумата“.
— Престани да баламосваш хлапето и му продай книгите, Кал — каза той. — Ако се позабързаш, може и да си доиграем партията преди края на света.
Бързането е противно на моята природа — отвърна Кал, но отвори „Чарли Пуф-Паф“ и погледна написаната с молив цена на обложката. — Често срещана книга, но това копие е изключително добре запазено. Малчуганите обикновено правят на парцали най-любимите си книжки. Би трябвало да ти взема дванайсет долара за нея…
— Проклет обирджия — подметна човекът, който четеше „Чумата“, а другият на бара се засмя. Калвин Тауър не им обърна никакво внимание.
— … но не мога да понеса мисълта да те оскубя в ден като днешния. Седем долара и е твоя. Книжката със загадките ти я подарявам. Можеш да я приемеш като моя подарък за момче, което е достатъчно мъдро да оседлае коня и да препусне в прерията в последния истински пролетен ден.
Джейк изрови портмонето си и го отвори малко разтревожен, опасявайки се, че е излязъл само с три-четири долара в джоба. Но извади късмет. Имаше една банкнота от пет долара и три банкноти по един. Подаде парите на Тауър, който небрежно ги натъпка в един от джобовете си, бъркайки в другия за ресто.
— Не бързай да си тръгваш, Джейк. След като вече си тук, ела при нас на бара и пийни чашка кафе. Направо ще ти изпадат очите, като видиш как ще направя на пух и прах фамозната киевска защита на Аарон Дипно.
— Мечтай си, мечтай си — отвърна човекът, който четеше „Чумата“ — очевидно това бе Аарон Дипно.
— Много бих искал да остана, но не мога. Трябва… трябва да отида на едно място.
— Добре. Стига да не се върнеш в училище. Джейк се ухили.
— О не — не в училище. Там ме очаква лудостта.
Тауър гръмогласно се разсмя и отново бутна с палец очилата си на челото.
— Не звучи зле! Никак не звучи зле! В крайна сметка младото поколение може би пък не отива към провал — а, Аарон, какво ще кажеш?
— О, естествено че отива към пропаст — отвърна онзи. — Просто това момче е изключение от правилото. Може би.
— Хич не го слушай тоя дърт циник — заключи Калвин Тауър. — Как бих искал да бъда сега десет-единайсетгодишен и да ми предстои такъв прекрасен ден.
— Благодаря за книгите — отвърна Джейк.
— Няма защо. Нали затова сме тук. Намини някой друг път.
С удоволствие.
— Е, вече знаеш къде сме.
„Да — мислено довърши Джейк. — Сега остава да науча аз къде съм.“
14
Излезе и спря точно пред витрината на книжарницата; отново отвори книгата с гатанките, но този път на първата страница, където бе поместен кратък, не особено достоверен предговор, който започваше така: „Гатанките са може би най-старата игра, която хората продължават да играят и до днес. Боговете и богините от гръцката митология непрестанно се закачат с хитроумни загадки, а в древен Рим гатанките са се използвали като образователно упражнение. В Библията също има няколко доста интересни загадки. Една от най-известните е гатанката, която Самсон задал в деня на женитбата си с Далила7:
Задал гатанката на неколцина младежи, които присъствали на сватбата, уверен, че те няма да успеят да отгатнат отговора. Те обаче скришом помолили Самсоновата жена да им го издаде, и тя тайно им го прошепнала. Самсон страшно се разярил и избил младежите, задето излъгали — в стари времена, нали разбирате, гатанките се приемали далеч по-на-сериозно от днес!9
7
Самсон изрича тази гатанка в деня на сватбата си с друга жена от филистимяните, още преди да срещне Далила. (Съдии, 14, 15 и 16 глава) — Б. пр.
8
Употребеният цитат в българския превод е според протестантското издание на Библията (Стар Завет, Съдии, 14:14), в православното издание (на Светия Синод) гатанката гласи: «из ядача излезе ядиво, и из силния излезе сладко» — Бел. NomaD.
9
Самсон избива други мъже, за да изплати дълга си към тридесетината, отгатнали отговора на гатанката (Съдии, 15:16) — Б. пр.