— Благодаря. Ще го запомня.
— Още нещо…
Той се наведе към мен и сниши глас.
— Доста мислих по въпроса.
— Така ли?
— Относно твоите проблеми.
— И?
— Не зная как точно да се изразя, но… как мислиш, възможно ли е да бъдеш убит, като следствие от тях?
— Струва ми се, че да.
— Е, ако положението стане твърде напечено, имам разни приятелчета, които могат да ти помогнат. В случай, че ти се наложи да отървеш света от някоя грешна душа, кажи ми и ще ти съобщя едно телефонче. Можеш да се обадиш от мое име. Дължат ми известни услуги. Тъкмо сега е моментът.
— Аз… не зная какво да кажа. Благодаря, естествено. Надявам се, да не стигам до там. Не съм и предполагал…
— Това е най-малкото, което бих могъл да сторя, за да защитя инвестициите на чичо ти Алберт.
— Вие познавате чичо Алберт? И завещанието му? Никога не сте го споменавали…
— Дали го познавам? С Ал сме съученици от Сорбоната. Лятно време двамата с него продавахме контрабандно оръжие в Африка. Аз профуках моя дял, но чичо ти не само запази своя, но и го умножи. Малко поет, малко негодник. Имам чувството, че това е ваша семейна черта. Типични безумни ирландци — ето какво сте вие. Дали съм познавал Ал!
— Но защо никога не сте ми казвали?
— Защото щеше да си помислиш, че се опитвам да те изнудя да завършиш университета. Нямаше да е честно от моя страна, разбираш ли? Сега, когато явно имаш проблеми, бях принуден да го сторя.
— Но…
— Стига! Да живее веселбата!
Джуджето удари здраво цимбалите и Мериме протегна царствено ръка. Някой положи в нея бутилка вино. Той отметна глава и гаврътна юнашка глътка. Магарето започна да пляска с опашка. Едно момиче със сънени очи, същото което седеше до вратата, скочи неочаквано и започна да къса копчетата на тясната си блузка, като същевременно крещеше неистово: „Евое! Евое4!“
— До скоро виждане, Фред.
— До скоро.
Във всеки случай, това е всичко, което си спомням. Малко след това потънах в забрава, която почти можех да докосна с ръка.
Сънят, който по такъв чудесен начин ни спасява от грижите, ме застигна по-късно в някакво засипано с цигарена пепел място, което всички останали бяха напуснали. Добрах се някак си до матрака в ъгъла, настаних се удобно и пожелах „лека нощ“ на тавана.
А после…
Водата шуртеше в мивката, лицето ми бе скрито от пяната и тъкмо вдигах бръснача на професор Мериме, когато мъглата се вдигна и пред очите ми блесна сияйният връх Фуджи.
И от самата сърцевина на доскорошния мрак, се появи онова, което търсех, освободено от неизвестна вълшебна сила:
ЧУВАШ ЛИ
МЕ,
ФРЕД?
ДА.
ДОБРЕ. МАШИНАТА Е
ПРОГРАМИРАНА ПРАВИЛНО.
НАШАТА ЦЕЛ ЩЕ БЪДЕ
ПОСТИГНАТА.
КОЯ Е НАШАТА ЦЕЛ?
НАПЪЛНО ДОСТАТЪЧНА Е
ЕДИНИЧНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
КАКЪВ ВИД ТРАНСФОРМАЦИЯ?
ПРЕМИНАВАНЕ ПРЕЗ МОБИЛАТОРА
НА N-МЕРНИЯ ПРЕОБРАЗУВАТЕЛ.
ИМАШ ПРЕД ВИД ЦЕНТРАЛНИЯ
БЛОК В МАШИНАТА НА РЬОНИУС?
ПОТВЪРЖДЕНИЕ.
КАКВО ИСКАШ ДА ПРЕКАРАМ ПРЕЗ НЕГО?
СЕБЕ СИ.
СЕБЕ СИ?
СЕБЕ СИ.
ЗАЩО?
ЖИЗНЕНО ВАЖНА ТРАНСФОРМАЦИЯ.
ОТ КАКЪВ ВИД?
ИНВЕРСИЯ, ЕСТЕСТВЕНО.
ЗАЩО ИНВЕРСИЯ?
ЗАЩОТО Е НЕОБХОДИМО.
ТЯ ЩЕ ВЪРНЕ ВСЯКО НЕЩО
НА МЯСТОТО МУ.
КАТО СЕ ИНВЕРТИРАМ?
ТОЧНО ТАКА.
СЪЩЕСТВУВА ЛИ ЕЛЕМЕНТ НА
ОПАСНОСТ ЗА МОЕТО ЗДРАВЕ?
НЕ ПОВЕЧЕ ОТ МНОГО ДРУГИ НЕЩА,
КОИТО ВЪРШИШ ЕЖЕДНЕВНО.
КАКВИ ГАРАНЦИИ ИМАМ ЗА ТОВА?
МОИТЕ СОБСТВЕНИ.
АКО НЕ ГРЕША, ТИ СИ САМО ЕДИН ЗАПИС.
АЗХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ХХХХХХХХХХАЗХХХХХХХХХХХХХХ
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ АЗ
ХХХСПАЙКИСПАЙКИСПАЙКИСПА
АЙКИХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
СПАЙКИХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
СПАЙКИСПАЙКИСПАЙКИХХХХХХ
ХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХХ
ДОБРЕ ДЕ, СТИГА.