Най-сетне открих пейката и се отпуснах с облекчение в единия й край. Едва тогава си спомних, че номерчето би трябвало да е залепено в противоположния. Да. Тук беше.
Вече набелязвах мислено маршрута до ресторанта. Стараех се да се подготвя за мисълта, че е разположен някъде на отсрещната страна на улицата. Най-много време загубих, докато търсех дръжката на вратата — просто не се сетих, че и тя е на обратната страна. Гардеробиерката донесе мигом палтото, но докато се обличах, подхвърли:
— Днес май не е първи април.
— Какво?
Тя размаха под носа ми банкнотата, която й бях оставил. Чак сега осъзнах, че съм й пробутал единствения долар, който ми изглежда нормален — същият, с който бях преминал през мобилатора.
— Ах, прощавайте. Това е за купона довечера. Дайте, ще ви я сменя.
Подадох й банкнота, с надпис НИДЕ и тя реши, че вече си струва да ми се усмихне.
— Беше съвсем като истинска. Отначало дори не разбрах какво не е наред.
— Аха. Страхотен номер.
Отбих се да си купя цигари, а сетне се заозъртах за автобусната спирка. Все още имаше време до потеглянето на автобуса и това ме наведе на мисълта, че бих могъл да погълна малко от лекарството против телепати. Влязох в близкия бар и си поръчах бира.
Вкусът й бе някак странен. Не бих казал, че е лош. Прочетох отзад напред името на марката и попитах бармана дали ми е дал от същото, което е на етикета. Той потвърди с безразличие. Вдигнах рамене и продължих да пия. С течение на времето новият вкус взе да ми харесва.
Когато малко по-късно запалих цигара, установих, че тя също е с променен вкус. Обясних си го с вкуса на бирата. После в главата ми възникна смътна догадка. Вдъхновен от нея повиках бармана и поисках да ми налее чаша уиски.
Уискито притежаваше интересен, натрапчив вкус, който нямаше нищо общо с нито едно от питиетата, които бях поглъщал някога от бутилки с подобни етикети. Или с други такива — ако трябва да бъда докрай честен.
Едва сега взех да си припомням някои факти от двегодишния курс по химия. Всички аминокиселини, с изключение на глицина, са лявовъртящи. Същото важи и за нуклеидите, които следват посоката на спиралата на нуклеиновата киселина. Така е било и с мен, до момента на обръщането ми. Започнах отчаяно да си припомням всичко, което знаех за пространствените изомери и храненето. Изглежда понякога организмът възприема някои вещества само ако са лявовъртящи и ги отхвърля, ако са противоположни на направлението на спиралата. В други случаи обаче, приема и едните, и другите, като единствената разлика е времето, което губи в процеса на тяхното храносмилане. Опитах се да си припомня нещо по-конкретно. В бирата и уискито се съдържа етилов алкохол, C2H5OH… Добре. Симетрична молекула, два водородни атома свързани с централен въглероден. Което означава, че нормален или обърнат, аз пак мога да се напия. Защо тогава се е променил вкусът? Отговор: причината е в асиметричните етери, които дразнят рецепторите ми на друго място. Обонянието ми, изглежда, разиграваше подобна въртележка с цигарения дим. Все пак реших като се прибера у дома, да изясня по-обстойно този чисто научен въпрос. И тъй като все още нямах представа колко дълго ще се наложи да бъда Spiegelmensch6, трябваше да се погрижа поне за прехраната си.
Довърших бирата. Все още имаше време до автобуса и реших да го използвам за кратка разходка — колкото да проверя дали някой няма да ме последва. Излязох от бара и се помотах двайсетина минути из околните улици, но никой не прояви интерес към скромната ми личност. Тогава се върнах на спирката да чакам стереоизомерния автобус.
Докато пътувахме лениво из крайградската зона, позволих на всички дремещи в мен опасения да преминат в тържествен марш по улиците на моето съзнание. Ето че изпълних задачата, която ми беше поставена. От кого? От някой, който твърдеше, че е само запис, но същевременно ми подхвърли — в нужния момент — информацията за член 7224, алинея трета — а всеки, който ми се притичва на помощ, автоматично заема страната на ангелите-хранители, поне докато ситуацията не претърпи някоя съществена промяна.
Дали да не се напия още веднъж, за да получа нови инструкции? Или следващия път ще установи контакт по някой по-безболезнен начин? Сигурно съществува такъв способ. Пък и нали твърдеше, че ако последвам съвета му, всичко ще си дойде на мястото. Само че стана обратното — сега бях заобиколен от огледалното отражение на света, който познавах. Какво пък, всички останали също искаха от мен нещо, което нямах, но в замяна не предлагаха каквото и да било. Може би ако заспя той ще ми изпрати ново съобщение? Или пък алкохолът в кръвта ми е все още в недостатъчна концентрация? Впрочем каква връзка има всичко това с алкохола? Ако се вярваше на Сибла, той представляваше по-скоро заглушител, а не усилвател на телепатичната връзка. Защо в такъв случай моят събеседник влизаше във връзка с мен само в случаите, когато алкохолната концентрация в кръвта ми надвишаваше определен праг? Не, зад всичко това се крие някакво друго, напълно рационално обяснение. Дори Чарв и Рагма подозираха, че имам съобщник, надарен с телепатични способности. Преследваше ме някакво неясно нетърпение, струваше ми се, че трябва незабавно да предприема нещо, докато извънземните не са разбрали какво става. В едно бях сигурен — че няма да одобрят действията ми и ще се постараят да ми попречат.