— Пропусна Червената шапчица — поправих го аз. — И вече съм доктор Касиди, дявол да го вземе!
Рик започна да се смее.
— Вярно ли е, че нощем се катерите по покривите? — попита Пол.
— Понякога. Да, истина е.
— Невероятно. Отдавна мечтая да се запозная с Фред Касиди — катерача.
— Боя се, че мечтата ви се осъществи.
В този момент някой окачи слушалката и аз се метнах към свободния телефон.
— Извинявайте.
— Няма нищо. До скоро виждане, Фред. Извинявай — докторе.
— Приятно ми беше да се запознаем.
Изпитвах странна потиснатост, докато набирах обърнатите наопаки числа от телефонния номер на Хал. Никой не отговаряше. Тогава позвъних на Надлер. Женски глас от другата страна ми предложи да оставя име и номер, или да предам кратко съобщение. Отказах и на двете предложения. Отново опитах да се свържа с Хал.
Този път някой вдигна слушалката още преди да приключи първия сигнал.
— Да? Ало?
— Ти какво, да не си тичал? — попитах аз. — Защо си се запъхтял?
— Фред! Най-после! Божичко!
— Извинявай, че не звъннах по-рано. Случиха се разни неща…
— Трябва да се срещнем!
— Имах същата идея.
— Къде си?
— Във фоайето на Студентския съюз.
— Не мърдай оттам. Не! Чакай малко!
Почаках. Минаха десет или петнайсет секунди.
— Мъча се да се сетя за някое място — каза той. — Да. Слушай. Не го казвай, но спомняш ли си точно къде бяхме преди два месеца, когато се заяде с онзи от медицинския факултет — Кен май се казваше? Слабичък, навъсен.
— Не, не помня — отвърнах.
— Аз също не помня за какво спорихте, но накрая ти твърдеше, че доктор Ричард Джордан Гатлинг7 е направил повече за развитието на съвременната хирургия, отколкото Халщед8. Той те попита каква нова техника е разработил доктор Гатлинг, а ти му отговори, че е изобретил картечницата. Той каза, че не го намира за смешно и си тръгна. А ти го нарече задник, който вярва, че ще получи Свещения Граал, когато завърши университета, а не диплома за лечение на хора. Помниш ли къде беше това?
— Спомних си.
— Добре. Иди там, моля те. И ме чакай.
— Разбрано.
Той затвори, а аз последвах съвета му. Странно все пак. Разговорът започна да ме безпокои. Очевидно Хал се опитваше да скрие от някого мястото на срещата. Защо? От кого? Сетих се, че в разговора бях споменал къде се намирам и побързах да изчезна. Извървях три преки, свих в третата и извървях още две. Наблизо имаше малка книжарница, в която имах навика да се отбивам веднъж седмично. Нерядко идвахме и двамата с Хал.
Помотах се половин час в задната част на книжарницата, преглеждайки обърнатите наопаки заглавия. От време на време се опитвах да зачета някоя страница, колкото да се поупражнявам в новия начин на четене — ами ако се наложи да прекарам в това състояние остатъка от живота си? Направи ми впечатление встъпителното изречение от „инсеп инавунелБ“ на „немиреБ ножД“ — все едно, че беше писано за мен:
Замислих се за късчетата от огледалната истина, които аз преследвах. Заслужаваше ли си да гоня огледалото? Това ли е преломният миг в живота ми? Или…
Вече се колебаех дали да не си купя книгата, когато някой положи ръка на рамото ми.
— Фред, да вървим.
— Здрасти, Хал. Тъкмо се питах…
— Побързай — рече настойчиво той. — Паркирал съм насред улицата.
— Добре де.
Пъхнах книгата на лавицата и последвах Хал. Заобиколих колата и се настаних от другата страна. Хал подкара. Очевидно беше обезпокоен от нещо. Реших да оставя обясненията за по-късно, когато бъде готов да ми разкаже какво се е случило.
Запалих цигара и се загледах през прозореца.
Изминаха няколко минути, докато се прокрадвахме по тясната улица. Хал заговори чак като излязохме на булеварда.
— В бележката, която ми бе оставил, се казваше, че ти е хрумнала една странна мисъл и би искал да я провериш. Доколкото разбирам, свързана е с камъка.
— И цялата бъркотия, в която ни замесиха — добавих аз. — Няма съмнение, че камъкът също играе важна роля. Само не разбирам каква.
— Защо не ми разкажеш всичко от начало?
— Нали имаше важна работа?
— Първо искам да чуя какво се е случило с теб. Става ли?
— Щом настояваш. Кажи поне къде отиваме.
— Ей така, возим се. Хайде, почвай, какво стана, след като си тръгна?
Поех си дъх и започнах. Разказвах, а край нас се нижеха сгради, сетне зад банкета израсна трева, след нея изникна храсталак, редки дръвчета, крави, хълмчета и даже пробягващи из полето зайци. Хал слушаше, кимаше, задаваше въпроси и въртеше волана.
8
Уилям Халщед 1852–1922 г.? (по-правилно Холстед) — амер. пионер на научната хирургия —