— Е, тогава и аз съм съгласен. Дайте го този аналитик. Стига само да си разбира от работата и да не обърка нещо.
— Чудесно. Смятам, че се договорихме. Значи си съгласен да работиш за нас?
— Защо не? Ако за това ще ми плащат тези, които ме лишиха от издръжка смятам, че си заслужава.
— В такъв случай, струва ми се, изгладихме всички наши противоречия. След няколко дни нашият специалист ще пристигне на Земята. Господин Надлер е подготвил разни документи, които трябва да подпишеш. Докато това стане аз ще настроя апаратчето.
— Какво апаратче?
— Кракът ти зарасна чудесно, нали?
— Да.
— Сега ще направя същото и с раната в гърдите ти. Така ще можеш да напуснеш болницата още тази вечер.
— Би било прекрасно. А след това?
— След това поне няколко дни ще гледаш да не се забъркваш в каквито и да било неприятности. Няма да е никак трудно да те тикнем в единична килия, или да ти осигурим подходящо наблюдение, но искам да чуя и твоето лично мнение. Сигурен съм, че ще предпочетеш втората възможност.
— И не грешиш.
— В такъв случай подписвай документите бързо, защото малко след като включа апаратчето ще се унесеш в сън.
Така и стана.
По-късно, когато вече се готвеха да си вървят — Надлер с куфарчето, а Рагма на каишка като послушно куче — последният се обърна към мен и ме попита небрежно, сякаш това не го интересуваше:
— Между другото, след като се договорихме по всички въпроси, би ли ми казал защо се подложи на огледално трансформиране?
Отговорът трептеше на върха на езика ми. Не виждах никакви причини да не му кажа: сега вече бяхме нещо като колеги и работехме над решаването на един и същи проблем. Което означаваше, че мога да им разкрия всичко.
Отворих уста, но кой знае защо думите не желаеха да се подреждат в изречения и да излязат на бял свят. Почувствах как гърлото ми се свива и езикът ми надебелява, а дружелюбната ми усмивка се превръща в някаква зловеща гримаса.
— Предпочитам да говорим за това друг път — измърморих сконфузено. — Утре или вдругиден.
— Хубаво — кимна Рагма. — Не е бърза работа. Когато му дойде времето можем да инвертираме инвертираното. Почивай, яж всичко, което ти донесат и събирай сили. Към края на седмицата ще те потърсим с господин Надлер. Приятен ден.
— До скоро виждане — добави Надлер.
На излизане оставиха вратата леко открехната. Нито за миг не се съмнявах, че са разкрили пред мен само част от истината. Но, от друга страна, и те се намираха в същото положение. Та аз исках да им разкрия тайната си, а тялото ми кой знае защо реши иначе и недвусмислено се изказа против. В известен смисъл това ме плашеше, защото ми напомняше за инцидента в автобуса, когато се връщах у дома. Все не можех да забравя разтревоженото лице на човека от отсрещната седалка, надвесено над мен. Може би преди малко беше станало същото — странен и необясним бунт на нервната ми система? Какво е това — страничен ефект от огледалната трансформация? Твърде точно съвпадаше с намерението ми да разкажа на Рагма за причините, поради които се напъхах в машината на Рьониус… Всичко това никак не ми харесваше. Знанията, които бях натрупал в университета, се оказаха съвършено безполезни за решаването на тази странна загадка.
Президент Елиът, май имаме проблеми.
Глава 10
Наподобяващите далекопроводни кабели лиани, или пипала, ме сграбчиха за рамото и крака и ме повдигнаха във въздуха. От това положение имах възможност, завъртайки глава, да видя масивното туловище, потопено някъде до половината във вана, напълнена с някаква слузеста течност. В момента, когато се разтвори гигантската пурпурна паст, разкривайки зловещата си вътрешност, аз си помислих, че повечето нещастни случаи се дължат предимно на лекомисленото поведение от страна на жертвата и аз не мога да бъда отговорен за това, което ставаше с мен. След като напуснах пределите на болницата се държах като образцов държавен служител, безкрайно предпазлив във всички свои действия и помисли.
Когато чудовището застина за миг — вероятно обмисляйки как да се справи с излишъка от алкалоиди, получени от въглеродния двуокис, който имах нещастието да издишвам — последните дни от моя живот преминаха пред погледа ми като на филмова лента.
Не зная кое пробуди в мен желанието за действие — дали любопитството на глупака, или странната усмивка. Доктор Дрейд бе настоявал да остана поне още няколко дни в болницата за допълнителни изследвания, въпреки prima facie11 свидетелства за това, че раната на гърдите ми е зараснала. Не ми оставаше друго, освен да засиля разочарованието му. Долу на изхода ме чакаше Хал, който ме откара у дома.