Лианите и пипалата се люшнаха и бавно обгърнаха настолната лампа, която Рагма бе домъкнал от съседната стая. Доктор М’мрм’млрр замря блажено.
— Защо въобще е нужно да се нахвърля върху пациентите си? — попитах аз. — Това някак не отговаря на представите ми за осъществяване на сърдечен контакт между лекар и пациент.
Рагма въздъхна и отново се обърна към мен.
— Не го прави, за да ги ядоса. Той се стреми да им помогне. Излишно е да ти обяснявам, че тази практика се е зародила в резултат от многовековни изтънчени философски разсъждения, на които са се отдали най-прочутите мислители от неговия народ.
— Брей! — възкликнах аз.
— Според тяхната теория всяко примитивно същество може да бъде използвано в качеството на мнемокулярен ключ. Изкусната работа с този ключ позволява достъп до всички преживявания на индивида, разположени в определена мозъчна област. Пак те открили, че страхът е важна и неразделна част от проблемите, с които се обръщат към тях пациентите. Ето защо, индуцирайки страх и желание за бягство, лекуващият съумява да проследи емоционалния фон на пациента и по такъв начин да определи най-правилната терапия. Така само за един сеанс се извършва преглед на цялото мотивационно поле.
— Интересно, докторът изяжда ли грешките си?
— Това му е вродено и трудно го контролира — отвърна Рагма. — А ти скачаш ли по дърветата? Скачаш, нали те видях преди малко — махна с ръка.
Обърнах се към Надлер, който вече стоеше до мен. Отзад се подхилкваше Пол.
— Както виждам, изпълнението ми ви е направило впечатление — рекох им аз. Пол сви рамене, а Надлер каза:
— Ако това помогне за решаването на задачата… Въздъхнах.
— Навярно сте прави… Пол, ти какво търсиш тук?
— Вече сме колеги — обяви той. — Наеха ме почти едновременно с теб. Между другото, искам да ме извиниш за начина, по който се държах в твоята квартира. Сигурно разбираш, въпросът беше на живот и смърт. Моят живот.
— Добре, да забравим. На каква длъжност си сега?
— Професор Байлер е нашия експерт по Звездния камък — обясни Надлер.
— Значи приключихме с фиксидеята за перлите на британската корона — отбелязах аз.
Пол се намръщи и кимна.
— Виждам, че си в течение… Разглеждай го като закъснял повик на юношеството, заради който всичко тръгна наопаки. Mea culpa12. Кой да предположи, че в тази история ще се замеси цяла банда опасни престъпници? Дадох си сметка за това, когато дойдох на себе си след нападението. Реших незабавно да поправя грешката си и разказах на хората от ООН всичко, което ми беше известно. В края на краищата успях да ги убедя, но не без известни усилия. Трябва да призная, че постъпиха доста благородно, като не ме тикнаха веднага в дранголника. На всичко отгоре ми разказаха за затрудненията, които имаш. По-късно реших, че само признанието не е достатъчно да се изкупи вината, и че трябва да им помогна да открият камъка. Ти тъкмо се беше върнал от Австралия. Хрумна ми, че Зимайстер и Бъклер сигурно ще те навестят. Ето защо смятах да се навъртам край теб и да ти помогна, ако се наложи. Проследих те до Хал, известно време вървях след теб, но в бара те изпуснах. Отидох да те чакам пред вас. Останалото го знаеш.
— Зная. Още една малка тайна е разкрита. И тебе ли те завербуваха в болницата?
— Аха. Тед ми предложи да се отърва от чувството за вина. А и заплатата не е за пренебрегване. Официално се водя специалист по извънземна минералогия.
— Както схващам — подех аз, обръщайки се към всички присъстващи, — довели сте ме тук не само за да избегна поредната среща с онези двама бандити.
— Така е — кимна Рагма. — Искахме да те подложим на телепатичен преглед.
— И това е само началото, нали? Има още.
— Има… — призна неохотно Рагма.
— Само че пак няма да ми кажете.
— И тук си прав.
Не успях нито да се съглася, нито да възразя, тъй като вниманието ми беше привлечено от някакво раздвижване в ъгъла на стаята. Доктор М’мрм’млрр идваше на себе си.
Наблюдавахме мълчаливо как повдига бавно гъвкавите си крайници и започва серия от странни упражнения. Свиване, разпускане… Свиване, разпускане…
Така продължи няколко минути — в движенията му имаше нещо хипнотизиращо — докато постепенно осъзнах, че извънземният специалист отново се опитва да ме обгърне в своята жива мрежа, само че този път действаше далеч по-деликатно.
Изведнъж долових нечие присъствие в мислите си, което отначало наподобяваше странно и непривично парене около мисловните ми центрове. Този път не изпитах никаква болка. Изглежда останалите си даваха сметка, че нещо става, защото пазеха абсолютно мълчание. Толкова по-добре. Нямах нищо против да сътруднича на доктора, стига да се държи както трябва. Седях съвсем неподвижно и се стараех да не му преча.