После той неочаквано се натъкна на нещо като пулт за управление там вътре и сигурно е дръпнал шалтера, защото изгубих съзнание — мигновено, без никаква болка. Щрак.
Отново щрак.
Бях изморен, жаден и се чувствах като механизъм, който са разглобили и сглобили набързо. Вдигнах ръка да разтъркам очи и неволно погледнах часовника. След това го доближих до ухото да проверя дали работи. Тиктакаше си. Ergo…
— Да, изминаха приблизително три часа — потвърди Рагма.
Някъде наблизо се разнасяше мощното хъркане на Пол. После той се закашля, млясна и въздъхна.
Беше заспал в креслото. Рагма седеше на пода и пушеше.
Протегнах се и ставите ми изпукаха мъчително.
— Е, надявам се, че най-сетне сте научили нещо полезно — подхвърлих аз.
— Не може да се отрече — отвърна уклончиво Рагма. — Как се чувстваш?
— Сякаш са ме обърнали наопаки.
— Напълно обяснимо. Известно време мозъкът ти беше нещо като бойно поле.
— Хайде, разказвай.
— Първо… — поде той и направи театрална пауза. — Открихме Звездния камък.
— Значи беше прав. Тайната се е криела някъде в подсъзнанието ми.
— Да. Дори сега не беше трудно да проследим спомените ти. Искаш ли да опиташ сам? Купонът. Разбитата чаша. Бюрото…
— Чакай малко. Остави на мен.
Това беше купонът по случай женитбата на Хал — близо седмица преди самото тържествено събитие. Квартирата беше претъпкана от приятели и познати, алкохолът се лееше като река и всички вдигаха ужасен шум. Веселбата продължи до два или три след полунощ. Един от онези страхотни купони. Най-сетне всички си тръгнаха и — което беше най-важното — нямаше пострадали.
Ако не се брои дребният нещастен случай с мен.
Да. Някой случайно бутна една чаша, оставена върху масичката в ъгъла, и тя се разби. Беше празна, та нямаше нищо за бърсане. Това се случи към края на вечерта. Така че оставих парчетата там, където се търкаляха. За по-късно. Може би manana13.
Все пак бях достатъчно трезвен, за да си дам сметка колко много бях изпил и как ще се чувствам утре. Ще мърморя, ще ругая и ще проклинам махмурлука. След това ще се замъкна в кухнята и ще сложа кафе. Докато стане ще се напъхам в банята, за да се заема с обичайните сутрешни процедури. Естествено, ще съм бос и няма да си спомня за счупената чаша. Впрочем, ще си спомня и то доста бързо.
Всичко това ми мина през главата онази вечер. Така че напълно обяснимо бе, когато взех кошчето, клекнах и започнах да събирам почти невидимите стъкълца. Още при третия подобен опит се поразях.
Шурна кръв и аз увих ръката си с кърпичка. След това продължих да събирам. Знаех, че ако спра дори за малко, ще изгубя всякакво желание да довърша започнатото. Ужасно ми се спеше.
Накрая събрах всички стъкла и изтрих пода с навлажнени салфетки. Оставих кошчето в ъгъла и се отпуснах на близкия фотьойл, защото изпитвах зверска умора. Развих кърпата и видях, че кръвта продължава да тече. Безсмислено беше да се захващам с каквото и да било, докато тромбинът14 не си свърши работата. Облегнах се назад и зачаках. За миг погледът ми се спря върху Звездния камък, който ползвахме в качеството на преспапие. Дори протегнах ръка и го взех, изпитвайки необичайно удоволствие от играта на светлини по стените му.
Главата ми взе да натежава и аз си помислих, че няма да е зле, ако използвам бицепсите си като възглавница. Настаних се удобно, продължавайки да се любувам на камъка и изведнъж видях, че съм го изцапал с кръв. Отначало се притесних, сетне си дадох сметка, че новият елемент поражда потресаващи контрасти. Сбогом, тежък ден.
Събудих се след няколко часа — измъчваше ме страхотна жажда, а крайниците ми бяха отекли от неудобната поза. Станах, отидох в кухнята, изгълтах чаша вода, а след това се разходих из квартирата, като гасях навсякъде лампите. Преместих се в спалнята, седнах на леглото и се съблякох бавно, хвърлих дрехите на пода и се сгуших под одеялото, където проспах остатъка от нощта.
Точно така. Това беше последния път, когато видях Звездния камък.
— Спомних си — възкликнах аз. — Добре, че беше докторът. Всичко се губеше зад пелена от алкохолни преживявания, но сега вече го виждам съвсем ясно, сякаш е било вчера.
— Работата не е нито в алкохола, нито в умората — поправи ме Рагма.
— А в какво, тогава?
— Нали ти казах, че открихме камъка.
— Каза ми, че не помня нищо по въпроса. А аз току-що си спомних кога го видях за последен път. Понятие нямам къде е изчезнал след това.