Пол се изкашля многозначително и Рагма погледна към него.
— Давай — рече той.
— Докато работех с онова нещо — поде Пол, — се наложи да използвам не съвсем стандартни методи. Виждаш ли, и дума не можеше да става да отчупя късче от безценния камък, за да го подложа на анализ. Дори и да забравим за миг естетическата страна на въпроса, всяко подобно деяние щеше неминуемо да бъде разкрито и наказано. Нямах никаква представа доколко подробно извънземните са изучили и описали повърхността на камъка. Практически всяко мое действие, водещо до промяна във външността му, можеше да предизвика сериозни неприятности. За щастие, камъкът пропускаше през себе си светлината. Ето защо съсредоточих усилията си главно в сферата на оптичните ефекти. Изработих невероятно подробна светлинна карта на цялата му повърхност. В съответствие с тази карта и масата на камъка успях да си изградя предварителна представа за неговия строеж. Въпреки че по онова време основният проблем, който ме вълнуваше, беше изработването на максимално достоверно копие, стори ми се странно, че това нещо ужасно наподобява гигантска маса на кристализирал по необичаен начин белтък…
— Проклет да съм — изругах аз. — Че това… Погледнах Рагма.
— Така е, камъкът е от органичен произход — кимна той. — Пол не е открил нищо ново, защото този факт ни е известен от много време. Това, за което никой не се досещаше бе, че камъкът продължава да живее — по свой начин. Просто се е бил в състояние, наподобяващо сън.
— Жив? Кристализирал? Какво е това — някакъв гигантски вирус?
— Нещо от този род. Но вирусите не притежават разум, а камъкът е своего рода разумно същество.
— Вече разбирам накъде биете. И какво да правя сега? Да се опитам да го убедя в нещо? Или да глътна два аспирина и да си легна?
— Нито едното, нито другото. Първо ще се посъветвам с доктор М’мрм’млрр. За съжаление той в момента е зает. Първия път, когато се опита да проникне в спомените ти, доктор М’мрм’млрр изпадна в шок, сблъсквайки се със съвършено неочаквана форма на разум, обитаваща твоето съзнание. По време на своята дълга практика докторът е лекувал представители на почти всички разумни раси в галактиката, но никога досега не беше срещал нещо подобно. В разговора с нас го определи като „неестествено“.
— Неестествено ли? В какъв смисъл?
— В чисто технически. Докторът смята, че се касае за изкуствен разум, за синтетично същество. Създания от подобен характер се произвеждат и в наше време, но в сравнение с нашето представляват само примитивни, недоразвити играчки.
— Какви функции изпълнява моето същество?
— Все още не знаем. Когато М’мрм’млрр проникна за втори път в твоя мозък, той беше подготвен за срещата. Виждаш ли, това същество притежава известна телепатична сила. Напълно достатъчна да ти превежда, например, нашия разговор с Чарв горе на кораба. Казаха ми, че това може да предизвика някои допълнителни усложнения — и по всичко изглежда точно това е станало. Въпреки всичко, доктор М’мрм’млрр съумя да се справи със съществото, като същевременно научи немалко за него, и сега имаме известна представа как да го подчиним на волята си. Едва след това докторът се зае с анализиране на спомените ти относно обсъждания феномен, благодарение на което сполучихме да изработим оптимална стратегия на действие. Докторът ще задържи съществото в нещо подобно на умствена стаза, докато се подготвим да общуваме с него.
— Да се подготвите? Как? С каква цел?
— Скоро ще узнаеш. Всичко това е свързано с природата на самото същество. В светлината на откритията, които направи М’мрм’млрр, Пол създаде цяла теория, която не само обяснява случилото се, но и предлага решение на проблема.
Пол се възползва от последвалата пауза и заяви: — Представи си следната картина: вътре в теб обитава синтетична форма на живот, която е в състояние да се включва и изключва посредством изометрични отражения. Състоянието на „включване“ се характеризира със стартирането на лявовъртящи жизнени функции. Тоест, както вероятно ти е известно това е нормалната форма на аминокиселините тук, на Земята, и затова ги наричат Л-аминокиселини. Достатъчно е да бъдат обърнати в собствените си изомери — Д-аминокиселините — и Звездният камък преминава на позиция „изключен“.
Докато изучавах камъка, оптичните експерименти сочеха, че той се намира в декстрална15 позиция. „Изключен“. Добре. Тогава не обърнах особено внимание на този факт, но сега знаем много повече. Известно ни е, например, че онази нощ — нощта, когато капки от кръвта ти са попаднали върху повърхността на камъка — си погълнал значително количество алкохол. Знаем също така, че алкохолът притежава симетрична молекула и е в състояние да встъпва в реакция не само с определен ред химични вещества, но и с техните изомери. Доктор М’мрм’млрр стигна до извода, че Звездният камък осъществява по-лесно контакт с теб, когато в кръвта ти има известно количество алкохолни молекули — те сякаш стимулират разговора. Каквото и да е станало, в резултат от взаимодействието с кръвта ти си довел Звездния камък до състояние на „включване“, след което той е проникнал в съдовата ти система. След положените прекомерни усилия известно време съществото е прекарало в дрямка, а и ти не пиеш често. Все пак през известен период то е получавало необходимата стимулираща доза алкохол и неизменно е правело опити да влезе в контакт с теб по един или друг начин. Решителният пробив е станал онази нощ, когато сте се напили с Хал. Камъкът е знаел, че ако те убеди да се инвертираш в машината на Рьониус ще съумее да се включи, макар че ти ще понесеш куп неприятни изменения. Така и станало. Сега вече „неестественото“ същество, което се намира в теб, функционира напълно нормално, но ако може да се вярва на Рагма, твоето собствено здраве е в опасност. С други думи, необходимо е час по-скоро да те реинвертираме.