— Можете ли?
— Мисля, че да.
— Но вие и до ден-днешен не знаете какво представлява Звездният камък.
— Това е невероятно сложна жива машина с неизвестно предназначение, която чрез измама те е въвлякла в изключително опасна ситуация. Освен това тя притежава явно предразположение към математиката.
— Нещо като жив компютър, значи?
— М’мрм’млрр не смята така. Според него това е само вторична функция.
— Интересно, защо камъкът престана да осъществява връзка с мен, след като го включих?
— Вероятно защото е запазена целостта на бариерата, която ви дели.
— Каква бариера?
— На стереоизомерите. Само че този път ти си този, който е трансформиран. А Звездният камък е постигнал това, което е искал.
— Да не бъдем докрай песимисти — намеси се Рагма. — Има едно нещо, което е направил за Фред.
— За какво говориш? — попитах аз.
— В болницата — въобще не се наложи да пускам онова апаратче. Когато свалих бинтовете се оказа, че си напълно оздравял. Изглежда твоят паразит се е погрижил за последното.
— Искаш да кажеш, че е от доброкачествените досадници.
— Е, ако стане нещо с теб…
— Ще бъде късно. Какво имаше предвид, когато говореше за вторичните ефекти на трансформирането?
— Все си мисля, че твоят неканен гост няма никаква представа, че би могъл да ти навреди.
— Аз пък друго се изненадах — че не е потърсил обяснение от доктора, когато е влизал в контакт с него.
— Може да не е имал време — отбеляза Рагма. — М’мрм’млрр трябваше да действа бързо, за да успее да го замрази.
— Поредната демонстрация на принципа за внезапна атака, нали? — захилих се аз. — Не ми се струва никак честно.
Телефонът иззвъня. Пол вдигна слушалката. Отговорите му бяха все едносрични. Разговорът продължи не повече от минута. След като приключи се обърна към Рагма.
— Готово.
— Ами чудесно.
— Кое е готово? — попитах аз.
— Тед се обади — обясни Пол. — Той е отсреща, през улицата. Получил е разрешение — и ключовете — за да отвори изложбената зала. Отиваме там.
— Ще ме трансформирате ли?
— Позна — кимна Рагма.
— Знаете ли, поне, как се прави? — попитах плачливо. — Тази проклета машина има няколко режима на работа. Веднъж вече си правих експерименти с нея. Трябва да призная, че бях удивен от броя на вариантите.
— Там ще ни чака Чарв — отвърна Рагма. — Той притежава екземпляр от ръководството за работа с машината.
Пол изчезна в спалнята и се върна, тикайки пред себе си някаква количка.
— Фред, ще ми помогнеш ли да натикаме вътре онзи дремещ фикус? — попита ме той.
— Разбира се.
Честно казано, приближих се до доктор М’мрм’млрр завладян от смесени чувства. Освен това се пазех да не се изцапам със слузта от ваната.
Докато го тикахме през фоайето и после, на улицата, едно от отраженията на неоновия надпис премигваше, сякаш питайки: „ПОДУШВАШ ЛИ МЕ, ФРЕД?“
— Да — отвърнах задъхано. — Кажи ми какво да направя?
— Нашият Снарк е Буджум16 — долетя отнякъде неясен шепот.
Обърнах се, но наблизо, естествено, нямаше никой.
Глава 11
Не почувствах нищо, макар че Рагма ме предупреди за началото на трансформацията. Чарв кръжеше около машината на Рьониус, от време на време надзърташе в ръководството и натискаше разни копчета. Проблемът не беше в това, че изпитвах необяснима нервност. От друга страна, може би тъкмо моята нервност обясняваше всичко.