— Приемаме заповеди само от император Пепус…
— Не и този път. Не желая хората да бъдат подлагани на стрес. И бездруго ще им бъде трудно да забравят случилото се. — Усети трепването на Амбър. Сякаш от съзнанието им би могла да се изтрие картината на кървавия бунт, от който току-що ги бяха евакуирали, раздухан от неизменно присъстващите, безкрайно опасни драки и слуховете за назряваща война.
Фелдшерът преглътна обидено.
— Разбира се, командире. — Заобиколи го боязливо и продължи нататък.
Джек се засмя, но нечовешката му умора надви смеха и скоро лицето му отново помръкна.
Амбър видимо се успокои.
— Благодаря, Джек — прошепна тя.
— Не беше само заради теб. Не вярвам на програмите за инструктаж. — Насочи поглед към далечния край на хангара, където поредната малка група войници тъкмо влизаше в медицинския отсек. Далеч пред тях стоеше Свети Колин от Синьото колело, пазен зорко от стърчащия над тълпата негов личен телохранител и помощник Джонатан. Прелатът Скиталец се облягаше на бастунче, ранен, но все така жизнен. Посивялата му и оредяваща кестенява коса се сливаше с прошарената брада, но вирнатата му брадичка издаваше несломимата му воля. Той жестикулираше енергично, докато разговаряше с хората около него. Проповедническият му глас достигна до Джек. Мъжът в бойния костюм отново пристъпи, поуспокоен, макар и временно, от думите на Колин. Близо до преподобния стоеше Денаро, също Скиталец, но доста страховит в униформата си и с кръстосания на гърдите патрондаш — истинско предизвикателство към религиозните му вярвания. Сторм се намръщи и задържа поглед върху Денаро. На Бития духовенството на Скиталците бе понесло тежки загуби. Денаро не изглеждаше готов да се примири с това.
Амбър сякаш долови мислите му. Тя кимна към въоръжения Скиталец.
— Надявам се, че Колин ще го държи под око.
— Няма друг изход — отвърна Джек. — Направих каквото можах. Но сега драките са първостепенната ми грижа.
Освен войници, на борда на транспортния кораб имаше и бежанци. Дракският боен кораб, в орбита около Бития, също трябваше да се отклони от предварителното си местоназначение, за да натовари своите служители. Разполагаха с известна преднина и Джек знаеше, че не бива да я губят за нищо на света. Колоната се премести напред. Двамата с Амбър бяха в края и щяха да преминат последни.
— Амбър… — поде той, но се поколеба. — Не ми се ще да ме замразяват.
— Сама ли да ида? — попита младата жена.
— Да.
— Не искам…
— Налага се. Аз трябва да остана буден и да съм готов за всичко.
Амбър вдигна поглед към него. В началото устните й потрепваха нервно, после погледът й се смекчи.
— Не вярваш, че драките ще ни оставят да си отидем?
— Съмнявам се, че биха го допуснали. Този кораб е истинска съкровищница от потенциални заложници. Колин, моят командир, почти всички на борда са ценни за Лигата.
— И онзи тип, ако беше го измъкнал жив.
Джек не отговори. По време на Сасиналския бунт беше изгубил безценен свидетел, човек, който можеше да разкаже истината за изпепеляването на Кларон. Но сега с това беше приключено. Ако не друго, поне бе успял да чуе признанията му… думи, които никога нямаше да забрави. Той се взря в Амбър.
— Свършено е — рече.
Тя кимна. После улови напъханата му в метална ръкавица ръка и я задържа. Въпреки че ги делеше непроницаема преграда, му се стори, че усеща вкочанените й пръсти.
— Ами ако настоят да приемеш криогенния сън?
Въпросът й беше основателен — на борда на кораба командваше единствено капитанът. Джек сви рамене.
— Харкнес не разполага с толкова хора, че да ме удържат.
Тя се засмя.
— Надявам се да съм будна, когато се опитат.
— Корабът ти е продънено корито.
Капитанът изви глава и погледна високия мъж… изглеждаше дори още по-едър в рамката на вратата. На лицето на влезлия се четеше неодобрение. Корабът продължаваше да се тресе, докато двигателите го приближаваха постепенно и мъчително към свръхсветлинна скорост. Харкнес изсумтя и се прегърби в креслото.
— И да е така, проблемът си е мой.
Седнали от другата страна на масата, навигаторът и главният инженер се надигнаха и напуснаха каютата. Не посмяха да погледнат влезлия в лицето, докато го заобикаляха.