Джек се засмя, улови се за ръкавицата и се изправи.
„Привет, господарю.“
— Здравей, Фантом. По-добре ли се чувстваш?
Регенериращото същество, което обитаваше костюма му, се поколеба.
„Студено ми е.“
Джек подскочи няколко пъти, за да разпусне мускулите на краката си, и завъртя глава.
— Не би трябвало, приятелче, температурата тук е стандартна.
Ала краткият разговор го накара да се замисли. Не знаеше почти нищо за съществото, което обитаваше костюма му, освен че има свиреп характер като милоски берсеркер, но за щастие е лишено от паразитната склонност да изяжда господаря си, с каквато бе надарен неговият гигантски гущероподобен събрат.
Съвсем микроскопичен, регенерирал от късче мъртва кожа, Фантом бе имплантиран в бойния му костюм на Милос преди двайсет години, по време на Пясъчните войни. Джек вече бе привикнал с него, още повече че съществото знаеше как да поправя костюма. Предполагаше, че Фантом се намира някъде в подплатата, каквато носеха на времето всички Рицари заради неописуемата жега в костюмите и тежестта на притискащия ги отзад енергиен пакет. Тогава още не знаеха, че имплантираните берсеркери се хранят с потта и топлината. Докато разберат какво се случва, почти всички бяха изядени от своите паразити, без възможност да избягат, затворени в металната обшивка на костюмите.
Джек погледна своя боен костюм.
Фантом бе преметнал малка кърпа през лявата си китка. Джек я взе, изтри лицето си и отново се зачуди дали милосите са знаели, че вместо с берсеркер ще го дарят с верен другар. Сетне захвърли кърпата в ъгъла.
За разлика от милоските берсеркери Фантом имаше душа. Нещо повече, умът и душата му се формираха далеч по-бързо от тялото му. Подплатата на бойния костюм изглеждаше почти непроменена от времето, когато бе поставена там. Може би бе станала малко по-плътна. Когато я докосваше внимателно с пръсти, Джек почти усещаше пулсирането на стаения вътре живот. Фантом беше като ембрион и нито Джек, нито съществото знаеха какво е необходимо, за да бъде завършен растежът му. Берсеркерите се хранеха с плът и кръв. И макар да нямаше съмнение, че присъствието на Джек в костюма придава жизнена сила на Фантом, никой от тях не разбираше по какъв начин става това. Ала именно по тази причина и заради способността на Фантом да поправя костюма Джек не бе извадил отвътре подплатата. Боеше се, че по този начин може да погуби невидимото същество.
Така от заплаха Фантом се бе превърнал в предимство. От паразит той бе еволюирал в спътник. Единственото, което искаше от Джек, бе да носи колкото се може по-често костюма и да го дарява с топлината си.
Джек погледна към тавана на салона. Навярно преди помещението се е използвало като хангар. Беше достатъчно просторно.
— Какво ще кажеш да сложим костюма и да потренираме малко?
„Знаеш, че ми харесва, господарю.“
Джек разкопча презрамките и се пъхна в костюма. Изгуби малко време да нагласи датчиците към голите си гърди, намести се удобно и си постави шлема.
Холограмата се включи — меко розово сияние, което следеше движенията на мускулите му и ги предаваше на костюма чрез усилващ трансформатор. Замах, предназначен да смаже муха, би могъл да доведе до смъртта на масивен бозайник. Такава бе стаената мощ на човека в костюма.
Но точно в този костюм имаше и нещо повече. Почти веднага Джек долови всеобхватната прегръдка на Фантом. Би могъл да я приеме за любовна, ако не познаваше добре съществото. Фантом бе роден, за да воюва. А това бе призванието и на Джек.
На устните му затрептя усмивка, докато приключваше с настройките.
— Добре, Фантом. Да си представим, че ще се бием с драки.
„Да ги избием, господарю“ — отвърна ентусиазирано съществото.
Джек започна да се упражнява.
Нито човекът, нито машината забелязаха притаилата се в здрача фигура, която ги наблюдаваше от далечния край на хангара. Харкнес се оригна сподавено и бавно се отдалечи заднешком към коридора.
Навигаторът втренчи намръщен поглед в премигващата светлинка на екрана.
— Това никак не ми харесва — оплака се той на капитана на кораба.
Харкнес сбърчи вежди и се наведе над рамото му.
— Стига си хленчил — скастри го. — Какво искаш да направя, да изкарам кораба от хиперполет и да променя крайните координати? Нищо чудно да се забием в някоя скала.