Ясим се обръща и затаява дъх.
Между релсите точно към него пълзи някой. Ясим прави крачка назад и се опитва да извади пистолета си. Фигурата се изправя на крака и се олюлява. Оказва се млад мъж, който се взира в полицая с празни очи. Брадясалото му лице е слабо, скулите му са изпъкнали. Залита и очевидно има проблеми с дишането.
— Ранен ли сте?
Младият мъж се опитва да каже нещо, но започва да кашля и отново се свлича на колене.
— Какво казва тоя? — пита Фредрик, като приближава, все така с ръка върху дръжката на пистолета си.
— Ранен ли сте? — повтаря високо въпроса си Ясим.
— Не знам… Нищо не усещам… Аз…
— Елате с мен, моля!
Ясим го подхваща, помага му да се изправи и забелязва, че лявата му ръка е покрита със заледена кръв.
— Не мога… Пясъчния човек ни грабна… Не мога да се събудя…
14
Вратите на болница „Сьодермалм“ се затварят. Червенобузеста медицинска сестра помага на парамедиците да свалят носилката и да я закарат в Спешното отделение.
— Не открихме никакви лични документи — докладват те. — Нищичко.
Пациентът е предаден на дежурната сестра и откаран в една от стаите за преглед. След като снема жизнените му показатели, сестрата констатира, че пациентът е в критично състояние. Четири минути по-късно в Спешното отделение влиза доктор Ирма Гудуин и сестрата бързо докладва:
— Въздушни пътища проходими, без остри травми, но има лоша сатурация4, треска, признаци за сътресение на мозъка.
Лекарката оглежда картона и се насочва към измършавелия пациент. Дрехите му вече са разрязани. Костеливият му гръден кош се издига и спада в такт с учестеното му дишане.
— Все така без име? — пита.
— Да.
— Дайте му кислород!
Докато сестрата поставя кислородната маска, младият мъж лежи със затворени очи и потреперва.
Изглежда странно недохранен, но по тялото му не се забелязват никакви белези от игли. Доктор Гудуин никога досега не е виждала толкова бял човек. Сестрата отново мери температурата му и казва:
— Четирийсет градуса. Класическа треска!
Лекарката отбелязва в картона на пациента изследванията, които иска да бъдат направени, а после пак го оглежда. Раздираща кашлица. За кратко той отваря очи и прошепва:
— Не искам, не искам! Трябва да се прибера у дома, трябва… трябва…
— Къде живеете? Можете ли да ми кажете къде живеете? — пита лекарката.
— Живея? — пита той и едва преглъща.
— В делириум е — намесва се тихо сестрата.
— Боли ли ви нещо?
— Да — отговаря той с объркана усмивка.
— Можете ли да ми кажете…
— Не, не, неее! Тя пищи вътре в мен! Не мога да издържам, не мога…
И завърта очи. Следва нов пристъп на кашлица и нещастникът промърморва нещо за порцеланови пръсти. После се отпуска назад, неспособен да си поеме дъх.
Ирма Гудуин решава да предпише на пациента инжекция витамин B, антипиретици и интравенозен антибиотик — „Бензилпеницилин“, докато не пристигнат резултатите от насрочените изследвания.
През отворената врата на стаята се чува как старшата сестра говори по телефона. Всеки момент се очаква втора линейка — случай на бъбречна недостатъчност. Старшата сестра организира спешен екип и се обажда за хирург.
Ирма Гудуин се задържа още малко в стаята на неидентифицирания пациент и го оглежда. Червенобузестата сестра помага на другата да почистят кървяща рана върху бедрото на мъжа. Изглежда, че младежът е налетял на някой остър клон.
Лекарката спира на прага и внезапно отсича:
— Добави към антибиотика и макролиди5! Един грам „Еритромицин“, интравенозно!
Сестрата вдига стреснато глава и възкликва:
— Смяташ, че имаме случай на легионерска болест, така ли?
— Да видим първо изследванията, но…
Двете млъкват в момента, в който тялото на пациента се разтърсва от конвулсии. Ирма Гудуин се заглежда в мъртвешки бялото му лице и забелязва, че той бавно отваря очи.
— Трябва да се прибера у дома — прошепва той. — Казвам се Микаел Колер-Фрост и трябва да се прибера у дома…
— Микаел Колер-Фрост — отговаря лекарката. — Намираш се в болницата в стокхолмския квартал Сьодермалм и…
4
Сатурация — в медицината — насищане на кръвта с газове. Често използван показател в медицинската практика е кислородната сатурация. При понижена кислородна сатурация се установява слабо насищане на кръвта с кислород (под 90%). Това води до задух, учестено дишане, безпокойство, цианоза, зрителни смущения, промени в кръвното налягане, отпадналост, липса на координация, замаяност и понякога загуба на съзнание. — Бел.ред.
5
Макролидите са широкоспектърни антибиотици, които се прилагат при инфекции на горните дихателни пътища — синузит, трахеобронхит, бронхопневмония, както и за споменатата по-долу в текста легионерска болест, която представлява тежка пневмония, характеризираща се с висока смъртност. Легионерската болест получава името си през юли 1976 г., когато се появява огнище на пневмония сред хората, присъстващи на конгрес на Американския легион в хотел във Филаделфия, САЩ. — Бел.ред.