Самуел се беше обадил, че е болен, така че в онзи ден Юна се оказа съвсем сам по коридора със зелените врати и белите термоси пред всяка от тях. В излъскания линолеум на пода зееха дълги черни разрези.
Вратата към килията на Юрек Валтер беше отворена. Стените бяха голи, прозорчето — с решетки. Първите сутрешни лъчи на слънцето отскачаха от износеното пластмасово покритие на матрака върху неподвижната затворническа койка и мивката от неръждаема стомана.
Малко по-надолу по коридора полицай в тъмносин пуловер разговаряше с православен свещеник от Древносирийската църква.
— Отведоха го в стая за разпити номер две! — подвикна полицаят на Юна.
Пред стаята за разпити стоеше охрана. През прозорчето Юна зърна седналия на стол Юрек Валтер, приковал очи в пода. Пред него стояха служебният му защитник и двама пазачи.
— Тук съм, за да изслушам затворника — заяви Юна в мига, в който влезе.
Настъпи кратко мълчание. След това Юрек Валтер размени няколко думи със своя адвокат. Говореше много тихо и дори не вдигна очи, когато помоли служебния защитник да излезе.
— Вие също можете да изчакате в коридора — обърна се Юна към пазачите.
Когато остана насаме с Юрек Валтер в стаята за разпити, Юна придърпа стол и седна толкова близо до престъпника, че усети миризмата на потта му.
Юрек Валтер не беше помръднал от стола си. Очите му бяха все така вперени в пода.
— Защитникът ти твърди, че си отишъл в гората Лил-Ян, за да освободиш жената — започна с неутрален тон Юна Лина.
Юрек продължи да седи втренчен в пода в продължение на няколко минути, а накрая, без изобщо да помръдне, изрече:
— Говоря твърде много.
— Истината е напълно достатъчна — рече Юна.
— За мен наистина няма никакво значение дали ще бъда обвинен в нещо, което не съм сторил — прошепна Юрек.
— Ще бъдеш хвърлен в затвора до края на живота си.
В този момент Юрек най-сетне вдигна глава, погледна към Юна и замислено изрече:
— Изгубих живота си много отдавна. Вече не ме е страх от нищо. Нито от болка, нито от самота, нито от отегчение.
— Ама аз държа да знам истината! — повтори Юна, като се правеше на наивен.
— Не е необходимо да я търсиш. При правосъдието е същото като при религията. Всеки избира онова, което отговаря на целите му.
— Но ти надали би избрал лъжата — изтъкна Юна.
Юрек присви очи и погледна към детектива.
— В Апелативния съд описанието, което прокурорът ще даде на моите действия, ще бъде сметнато за доказано извън всякакво съмнение — изрече той без дори намек за тъга в гласа си.
— И смяташ, че това ще бъде неправилно, така ли?
— Във всеки случай няма да бъда качен на бесилото заради технически подробности, защото наистина няма никаква разлика между изкопаване на гроб и запълването му.
В онзи паметен ден Юна Лина напусна затвора напълно убеден, че Юрек Валтер е изключително опасен човек. Същевременно не можеше да се отърве от усещането, че Юрек се смята наказван заради нечии чужди престъпления. Беше му ясно, разбира се, че затворникът бе постигнал целта си — да посее в душата му зрънцето на съмнението, но не беше в състояние да пренебрегне вероятността в прокурорското обвинение да е налице някаква грешка.
26
В деня преди делото в Апелативния съд Юна, Сума и Луми отидоха на вечеря в дома на Самуел Мендел. Когато бяха започнали да се хранят, слънцето още грееше през ленените завеси, но вече се беше стъмнило. Ребека запали свещта на масата и духна кибритената клечка. Пламъкът заигра в блестящите й очи и разкри особената форма на една от зениците й. Веднъж тя им беше обяснила, че това състояние се нарича дискория8 и че за нея не е проблем — и с това око вижда толкова добре, колкото и с другото.
Спокойната вечеря завърши с меден сладкиш. За задължителната молитва накрая Юна беше принуден да вземе назаем от Самуел една от еврейските му молитвени шапчици „кипа“.
Това беше последната му среща със семейството на неговия колега.
После момчетата си поиграха известно време с малката Луми, но след известно време Йошуа се отдаде на любимата си видеоигра, а Рубен изчезна в стаята си, за да свири на кларнет.
Ребека излезе на верандата, за да запали цигара, а Сума отиде да й прави компания с чаша вино.
Юна и Самуел се заеха да раздигат и почистят масата. Но в мига, в който останаха сами, веднага започнаха да говорят за работа и за делото на следващия ден.
8
Дискория — медицински термин, с който се означава неправилната форма на зениците. Дължи се на генетични нарушения. — Бел.ел.кор.