Вероника се привежда напред, отпуска лакти върху коленете си и вдишва през полуотворена уста. Потта се стича обилно от зърната на гърдите й.
Рейдар се изпълва с нещо като крехка нежност към нея. Ала няма представа как да й обясни колко неутешим се чувства. Не знае как да й каже, че всичко, с което се занимава сега, всичко, в което се хвърля, е просто безцелен опит да преживее още една минута.
— Мари е много красива — казва Вероника.
— Да.
— С големи гърди.
— Престани! — промърморва Рейдар.
Тя го поглежда и напълно сериозно изрича:
— Защо просто не се разведа с него?
— Защото това ще бъде краят ни — отговаря Рейдар.
Очите на Вероника се пълнят със сълзи и тя се кани да каже още нещо, когато Мари отново влиза в сауната и сяда до Рейдар с тих кикот.
— Божичко, тук е много горещо! — изчуруликва тя. — Как издържате да седите толкова време?
Вероника залива камъните с един черпак вода. Шумното съскане и облаците гореща пара, които за момент ги обгръщат, ги скриват от погледите им за няколко секунди. После горещината отново става суха и неподвижна.
Рейдар отпуска лакти на коленете си. Косата му е толкова нагорещена, че едва не се изгаря, когато прокарва пръсти през нея.
— Стига толкова! — отсича накрая и слиза от пейката.
Двете жени излизат след него навън. Сумрачната светлина придава бледосин блясък на дълбокия мек сняг.
Във въздуха се носят едри снежинки, когато тримата, все така чисто голи, потъват до глезени в снежната пелена.
Давид, Виле и Бершелиус вече вечерят с останалите членове на академичния комитет „Светилището“ и пиянските им песни се чуват чак в задната градина.
Рейдар се обръща и се заглежда във Вероника и Мари. От зачервените им тела се вдига пара. Обгърнати са от воали мъгла, а около тях се сипе сняг. Тъкмо се кани да каже нещо, когато Вероника се навежда, грабва шепа сняг и я запраща към него. Той се разсмива, отстъпва крачка назад и пада в дълбокия сняг.
Двете жени започват да се кикотят весело, а той остава да си лежи по гръб.
Снегът е освобождаващ за все още горещото му тяло. Рейдар вдига поглед към небето и се заглежда в хипнотично реещите се едри снежинки от центъра на сътворението, същинска вечност от сипеща се белота.
Изненадващо в главата му нахлува спомен. Как съблича зимните гащеризони на децата си. Как сваля шапките им, посипани с пухкав сняг. Спомня си студените им бузки, потните им коси и миризмата на мокрите им ботуши.
Децата му липсват толкова много, че копнежът се превръща буквално във физическа болка. Приисква му се да е сам, за да остане да лежи в снега, докато не изгуби съзнание в компанията на спомените за Фелисия и Микаел.
Изправя се бавно на крака и отправя поглед към ширналите се пред него бели поля. Недалече от него Мари и Вероника се въргалят със смях в снега и правят ангели.
— Хей, откога си започнал да организираш тези постоянни партита? — провиква се Мари.
— Не искам да говоря за това — промърморва Рейдар.
Кани се да се прибере в къщата и да се напие, но Мари застава пред него с разкрачени крака и отсича:
— Ама ти никога не искаш да говориш! А аз искам да знам!
— Остави ме на мира, по дяволите! — изревава Рейдар и я избутва леко, за да мине. — Какво изобщо искаш от мен, а?
— Извинявай, ама аз… — запелтечва сконфузено тя.
— Просто ме остави на мира! — тросва й се той и изчезва в къщата.
Вече треперещи от студ, двете жени се връщат в сауната. Парата, която се вдига от телата им, изчезва в мига, в който горещината отново ги обгръща. Така, сякаш никога не ги е напускала.
— Какъв му е проблемът на този човек? — пита по едно време Мари.
— Има много неща, които не знаеш — отговаря лаконично Вероника.
36
Рейдар Фрост е облечен в чисти раирани панталони и разкопчана риза. Косата му е още мокра на тила. Във всяка ръка държи по една бутилка „Шато Мутон Ротшилд“10.
Тази сутрин се беше събудил отново с болката на копнежа. Със сетни сили се бе придумал да слезе на долния етаж и да събуди приятелите си. Всички заедно си бяха налели лютив шнапс в кристалните чаши и си бяха приготвили за закуска бъркани яйца с руски хайвер.
10
„Chateau Mouton-Rotschild“ — скъпо френско вино от региона на Бордо, признато за premier cru (букв. „първа реколта“) в престижната класификация на вината от Бордо. Добавено е в класификацията на вината през 1973 г. след дългогодишно лобиране от страна на фамилията Ротшилд. — Бел.ред.