Оттам нататък Сага не чува почти нищо от последвалия разговор между тях — врявата в заведението не й позволява. Долавя откъслечни фрази за някакъв легендарен трибют, който са имали, май най-добрия им договор досега, и за отлично стикован квартет. Докато ги чака да приключат, тя оглежда разсеяно бара. Чува как Стефан й промърморва нещо и вижда, че Джаки го издърпва от стола.
— И сега ли ще свириш? — поглежда го удивено Сага.
— Само едно парче — отвръща Стефан със свенлива усмивка.
Тя махва с ръка — знае, че не може да го задържи, щом е решил. Шумът и врявата в бара постепенно утихват, когато Джаки взема микрофона и обявява:
— Дами и господа, за вас ще свири Стефан Йохансон!
Стефан се настанява пред пианото.
— Ще изпълня за вас „Април в Париж“11 — казва с усмивка и пръстите му се плъзват по пианото.
56
Сага вижда как Стефан притваря очи от наслада. По кожата й пролазват приятни тръпки, когато музиката постепенно превзема бара и като че ли го смалява. Осветлението наоколо е меко и носталгично.
Джаки се включва с тих акомпанимент на китарата, а малко след него ритмично настъпва и контрабасът.
Сага е наясно, че Стефан обожава да свири джаз с колеги. Но едновременно с това не може да пренебрегне и факта, че двамата си бяха обещали просто да седят и да си говорят. Не го бяха правили никога досега. И тъкмо затова тя беше очаквала тази вечер с огромно нетърпение.
Без да се усети, унищожава всичкия шамфъстък от купичката. На масата пред нея се събира голяма купчина черупки. Тежко й е заради безгрижието, с което Стефан я остави сама. Тя усеща, че това е неразумно, и си напомня да не се държи детински. Когато изпива мартинито си, надига чашата на приятеля си. Питието се е стоплило, но тя все пак го изпива на един дъх.
Поглежда към вратата точно в мига, в който някакъв червенобузест дебелак се опитва да й направи снимка. Уморена е и си мечтае да се прибере у дома, за да се наспи, но първо й се иска да поговори със Стефан.
Парчетата, които той свири с Джаки и другия музикант, вече са толкова много, че тя губи представа за бройката им. Джон Скофийлд, Майк Стърн, Чарлз Мингъс, Дейв Холанд, Ларш Гулин и после някаква много дълга версия на една песен, която Сага не помни как се казва, но е наясно, че е от онази плоча на Бил Еванс и Моника Зетерлунд.
Сега тя свежда очи към купчината почти бели черупки пред нея, към клечките за зъби в чашите от мартини и към празния стол срещу себе си. После става, отива на бара, купува си бутилка бира „Гролш“, изпива я на няколко глътки и се насочва към тоалетната.
Пред огледалата са се подредили жени, оправящи грима си. Кабинките са пълни и Сага е принудена да чака. Когато идва редът й, тя влиза, заключва, сяда върху тоалетната чиния и се втренчва невиждащо в бялата врата пред себе си.
В съзнанието й нахлува стар спомен — майка й, легнала безсилно, с лице, опустошено от болестта. Седемгодишната Сага се опитва да я успокои, като й казва, че скоро всичко ще се оправи, ала майка й отказва да хване ръката й.
— Престани! — прошепва сега Сага на ума си, но споменът отказва да си отиде.
Обаче майка й се влоши и тя трябваше да й купува лекарства, да й помага да ги гълта и да държи вместо нея чашата й с вода.
Седеше на пода до леглото на майка си, грижеше се за нея, завиваше я с одеяло, когато й ставаше студено, опитваше да се обади на баща си всеки път, когато майка й я помолеше.
Когато майка й накрая заспеше, Сага изключваше нощната лампичка, свиваше се на леглото до нея и премяташе ръката й през себе си.
Тя обикновено не мисли за това — успява да задържи надалече този спомен. Но този път той просто се вмъква неканен в главата й и когато тя излиза от кабинката, усеща, че сърцето й ще се пръсне.
Масата им е все така празна, празните им чаши са си все така там, Стефан все така свири. Поддържа постоянен зрителен контакт с Джаки и двамата си разменят красиви импровизации.
Сага си проправя път през тълпата и стига до музикантите. Стефан се намира в разгара на продължително, сложно солово изпълнение, когато тя поставя ръка на рамото му.
Той се стряска, вдига очи към нея, а после тръсва раздразнено глава. Тя грабва ръката му и отсича:
— Да тръгваме!
— Виждаш, че свиря! — просъсква през стиснати зъби Стефан.
11
„April in Paris“ е популярна джаз песен от 1932 г., композирана от Върнън Дюк с текст на Ийп Харбърг за бродуейския мюзикъл „Walk a Little Faster“. Оригиналният хит от 1933 г. е изпълнен от Фреди Мартин, а през годините песента е била изпълнявана от редица легендарни музиканти и певци като Луис Армстронг, Бил Еванс, Чарли Паркър, Франк Синатра, Били Холидей, Телониъс Мънк, Ела Фицджералд, Сара Вон, Бени Гудман, Глен Милър, Анди Уилямс, Шърли Беси и др. — Бел.ред.