— Да! Хиляди и десетки хиляди има в Рим, в градовете на Италия, Гърция и Азия. Християни има в легионите, сред преторианците, има и в самия дворец на цезаря. Това учение изповядват роби и граждани, бедни и богати, плебеи и патриции. Нима не знаеш, че семейството на Корнелий са християни, че християнка е Помпония Грецина, че вероятно и Октавия е била, и Актея е християнка? Да, това учение обхваща света и само то може да го обнови. Не свивай рамене, защото кой знае дали след месец или след година и ти самият не ще го приемеш.
— Аз — каза Петроний. — Не, кълна се в сина на Лето! Няма да го приема, та ако ще в него да се корени човешка и божествена истина и мъдрост… Това изисква труд, а аз не обичам да се трудя… Изисква отричане, а аз не обичам да се отказвам от нищо в живота. С твоята огнена и кипяща натура винаги може да се случи нещо подобно, но аз? Аз си имам моите геми, моите камеи и вази и моята Евника. В Олимп не вярвам, но си го създавам на земята и ще процъфтявам, докато стрелите на божествения стрелец ме пронижат или пък докато цезарят ми заповяда да прережа вените си. Аз обичам благоуханието на теменугите и удобния триклиниум. Обичам дори и нашите богове… като реторически фигури, и Ахея, за която се готвя да замина с нашия тлъст, тънконог, несравним и божествен цезар, август, Периодоницес, Херкулес, Нерон!…
Като каза това, той се развесели при самото предположение, че може да приеме учението на галилейските рибари и запя полугласно:
Но когато съобщиха, че Евника е дошла, той спря.
Тя дойде и веднага донесоха вечеря, по време на която, след като цитристът изпя няколко песни, Виниций разказа на Петроний за посещението на Хилон и как то го подсетило да отиде направо при апостолите; това му дошло наум точно когато наказвали Хилон.
На Петроний отново му се доспа, той прокара ръка по челото си и каза:
— Мисълта ти е била добра, щом резултатът е добър. Колкото за Хилон, аз бих заповядал да му дадат пет златни монети, но щом си дал заповед да го бият, по-добре би било да го убият, защото кой знае дали след време сенаторите няма да му се кланят, както днес се кланят на нашия герой-обущар Ватиний. Лека нощ.
Той сне венците и двамата с Евника започнаха да се приготовляват за в къщи, а когато излязоха, Виниций отиде в библиотеката и написа на Лигия следното:
„Аз искам, о божествена, когато отвориш прелестните си очи, това писмо да ти каже добър ден! Затова ти пиша днес, макар че утре ще те видя. В други ден цезарят заминава за Анций, а аз — eheu! — трябва да го придружавам. Казах ти вече, че не изпълня ли заповедта му, рискувам живота си, а сега не бих имал смелост да умра. Ако ти обаче не искаш, напиши ми само една дума, и аз ще остана, а Петроний ще се погрижи да отстрани опасността от мен. Днес, в деня на радостта, раздадох награди на всички роби, а тия, които са служили при мен двадесет години, утре ще заведа при претора, за да ги освободи. Ти, скъпа, трябва да ме похвалиш за това, тъй като то, струва ми се, е според милосърдното учение, което изповядваш, и второ, извърших го заради теб. Утре ще им кажа, че свободата си дължат на теб, за да ти бъдат благодарни и да славят името ти. Но затова пък аз сам се предавам в робство на щастието и на теб и дано никога не се освободя. Проклети да бъдат Анций и пътуването на Ахенобарба. Трикратно, четирикратно съм щастлив, че не съм толкова мъдър като Петроний, защото в такъв случай би трябвало да замина за Ахея. Моментът на раздялата ще направи сладък спомена ми за тебе. Щом имам възможност да се откъсна, ще се кача на коня и ще дойда в Рим, за да утеша очите си с твоя образ и ушите си със сладкия ти глас. Ако не успея да дойда, ще пратя някой роб да донесе писмо и да запита за тебе. Поздравявам те, божествена, и прегръщам краката ти. Не се сърди, че те наричам божествена. Ако забраниш, ще те послушам, но днес — не, днес не мога. Поздравявам те от твоя бъдещ дом — с цялата си душа.“
XIV
В Рим вече се знаеше, че по пътя си цезарят иска да посети Остия или по-право, най-големия кораб на света, който току-що бе докарал жито от Александрия, оттам по Крайбрежния път ще замине за Анций. Заповедите бяха вече издадени преди няколко дена, затова при Порта Остиензис от сутринта се беше събрала тълпа, която се състоеше от римско простолюдие и бедняци от всички народности по света, дошли, за да наситят очите си с гледката, която представляваше цезаровата свита и на която римският плебс никога не можеше да се нагледа. Пътят за Анций не беше нито труден, нито дълъг, а в самия град от великолепни дворци и вили можеше да се намери всичко необходимо не само за удобство, но и за най-изискания разкош по това време. Цезарят обаче, когато заминаваше, имаше обичай да взема със себе си всички предмети, които му харесваха, като се почне от музикалните инструменти и домашните съдове и се стигне до статуите и мозайките, които поставяха дори тогава, когато се спираше за малко — за почивка или за ядене. Затова го придружаваха цели тълпи слуги, без да се смятат отредите преторианци и августиани, от които всеки си имаше отделна свита роби.
17
Начало на гръцката тържествена песен от анонимен автор в чест на тираноубийците Хармодий и Аристогейтон.