— От тоя последния Пизон няма да има особена полза — отвърна Петроний. — Вестин се бои от собствената си сянка.
— Вестин се бои от сънища й духове — отговори Сцевин, — но той е делови човек, когото с право искат да назначат консул. Той тайно е против преследването на християните, затова не трябва да го осъждаш, тъй като и ти държиш да престанат тия безумия.
— Не за себе си, а за Виниций — каза Петроний. — Заради Виниций бих искал да спася една девойка, но не мога, защото съм загубил благоволението на Меднобрадия.
— Как така? Нима не забелязваш, че цезарят отново се сближава с теб и започна да ти говори? И ще ти кажа защо. Той се кани пак да замине за Ахея, където ще пее гръцки песни, съчинени от него. Той много се е запалил за това пътуване, но същевременно трепери при мисълта за подигравателното отношение на гърците. Мисли си, че го чака или невиждан триумф, или нечуван провал: нужен му е добър съветник, а той знае, че никой не може да му даде по-добър съвет от тебе. Това е поводът, заради който благоволението му към теб се връща.
— Лукан би могъл да ме замести.
— Меднобрадия го мрази и го е обрекъл на смърт в душата си, търси само външен повод, защото той винаги търси външни поводи. Лукан разбира, че трябва да се бърза.
— Кълна се в Кастор! — каза Петроний. — Възможно е. Но имам още един начин да си възвърна бързо благоволението на цезаря.
— Какъв?
— Да повторя пред Меднобрадия това, което ти ми каза преди малко.
— Аз нищо не съм казал! — извика с безпокойство Сцевин.
Петроний сложи ръка на рамото му:
— Ти нарече цезаря луд, предвиждаше, че Пизон ще бъде негов заместник, и каза: „Лукан разбира, че трябва да се бърза.“ С какво искате да бързате, carissime?
Сцевин пребледня и няколко мига те се гледаха един друг в очите.
— Няма да го повториш!
— Кълна се в бедрата на Киприда! Колко добре ме познаваш! Не! Няма да го повторя. Нищо не съм чул, но и нищо не искам да слушам… Разбираш ли! Животът е твърде кратък, за да има смисъл да се предприема нещо. Моля те само да посетиш днес Тигелин и да разговаряш с него толкова дълго, колкото и с мене, за каквото искаш.
— Защо?
— Защото, ако някога Тигелин ми каже: „Сцевин беше при тебе“, да мога да му отговоря: „Същия ден беше и при тебе.“
Като чу това, Сцевин счупи тояжката от слонова кост, която държеше в ръка, и отвърна:
— Нека злите уроки да паднат на тази тояжка. Ще отида днес при Тигелин, а след това на пир у Нерва. Нали ще бъдеш и ти? За всеки случай довиждане до в други ден в амфитеатъра, където ще се явят последните християни!… Довиждане!
— В други ден — повтори Петроний, като остана сам. — Значи, няма време за губене. Наистина съм нужен на Меднобрадия в Ахея, следователно може би ще се съобразява с мене.
И реши да опита последното средство.
Наистина на пира у Нерва цезарят сам пожела Петроний да седне насреща му, защото искаше да разговаря с него за Ахея и за градовете, където би могъл да се яви пред публиката с най-голям изглед за успех. Интересуваха го най-много атиняните, от които се боеше. Другите августиани слушаха тоя разговор съсредоточено, за да уловят трохи от мислите на Петроний и да ги представят по-късно за свои.
— Струва ми се, че досега не съм живял — каза Нерон — и че ще се родя едва в Гърция.
— Ще се родиш за нова слава и безсмъртие — отговори Петроний.
— Вярвам, че ще стане така и Аполон няма да бъде завистлив. Ако се върна с триумф, ще му принеса в жертва такава хекатомба, каквато никой бог досега не е получавал.
Сцевин започна да цитира стиховете на Хораций:
— Корабът вече чака в Неапол — каза цезарят. — Бих искал да отпътувам още утре.
При тия думи Петроний стана и гледайки Нерон право в очите, каза:
— Ще позволиш, божествени, преди това да направя сватбен пир, на който ще поканя тебе пръв.
— Сватбен пир? Какъв? — попита Нерон.
— На Виниций с дъщерята на лигийския цар, която е твоя заложница. Тя наистина сега е в тъмницата, но, първо, като заложница, не може да бъде затворена и, второ, ти сам даде позволение на Виниций да се ожени за нея, а тъй като твоите решения, като решенията на Зевс, са неотменими, затова ще заповядаш да я пуснат от затвора, а аз ще я върна на избраника й.
Хладнокръвието и спокойната самоувереност, с която говореше Петроний, смутиха Нерон, който винаги се объркваше, когато някой говореше с него по този начин.
27
Хораций, Оди, кн. 1, 3: пожелание към кораба, който отвежда Вергилий в Атина (в превод на Б. Георгиев).