Една от многото българки, усетила потребност от наука, е Рада Казалийска. Отивайки в Карлово, тя се учи в елино-българското училище на даскал Райно Попович (1773–1853), който е привърженик именно на този вид училище, което представлява преходна форма към създаването на новобългарските училища. При него тя изучава старогръцки език, новогръцки, български, риторика, география, история, поетика и др. науки, които по-късно ще й послужат, за да израсне като вдъхновителка на местното родопско население.
Кой е този възрожденец, оставил незаличими следи чрез стремежа си да възпитава и да подготвя бъдещи учители на своя народ?
Райно Попович, чието бащино име е Райно Събев Стоянов, е роден в Жеравна. Бил е ученик в килийното училище на светогорски монах-таксидиот. Няколко години е учител в Котел, след което предприема поклоническо пътуване до Света гора, а по-късно се установява в Солун и о. Хиос, посещавайки гръцко училище. След време с неколцина българи заминава за Букурещ, където се учи в прочутата школа на архим. Никифор Дука. Тук изучава старогръцки, новогръцки, както и взаимоучителните таблици. Добре подготвен се връща в България и постъпва на работа като учител по гръцки език в откритото училище от Стефан Богориди. Не след дълго се появяват обвинения от страна на неговия ученик Васил Априлов, че Райно Попович насажда гръцкия език сред българите. Затова по-първите хора в Котел започват кампания срещу него и училището, като отказват да записват децата си. Трябва да отбележим, че макар да се изучава гръцкия език по това време в българските училища, малцина са онези българи, които се отричат от родния си език. С времето обаче В. Априлов променя отношението си към своя учител, като признава, че макар и да преподава гръцкия език, Райно Попович е ревностен защитник на българската просвета. Като голям учител и педагог той не само учи своите ученици, но се стреми да възпита у тях добри граждани на отечеството с високи нравствени изисквания.
В продължение на двадесет и пет години Райно Попович учителства в Карлово. Негови ученици са Петър Берон, Георги С. Раковски, Евлоги Георгиев, Ботю Петков, Гавраил Кръстевич и още много други. За периода на Възраждането е интересна преводната му книга от гръцки „Христоития или благонравие“ (1837), в която могат да се прочетат животоописания на древногръцките философи Платон, Омир, Аристотел и др. В предговора Райно Попович отговаря на някои гръкофили за необходимостта от просвета в живота на човека: „Затова любезни мои единородци, трябва ний да съживим между нас учението, а то да съживи нас и пред Бога и пред човеци, защото то ще нас да научи, то ще нас да накаже, то ще нас да изправи, за да станем съвършени за всички добри и полезни работи“.
Към своите възпитаници се отнася по бащински топло и загрижено. По думите на Гавраил Кръстевич: „учителствувал искусно и похвално до старост и почти до смърт“.
Вероятно при подготовката на програмата си за работа Рада Казалийска е повлияна от своя възрожденски учител Райно Попович, както и от „Буквар с различни поучения“, издаден в Брашов (1824), подготвен от д-р Петър Берон, известен по-късно като „Рибния буквар“ с изобразени животни и птици, между които и делфин, откъдето носи наименованието си.
Роден в подбалканското градче Котел през 1800 г. Петър Берон учи в родния си град. Поради разорение на семейството известно време работи и през 1817 г. заминава за Букурещ, за да продължи образованието си при известния педагог К. Вардалах, а по-късно се установява в Брашов, където започва работа като домашен учител в семейството на българина Антон Иванович. След време се записва във философския факултет в Хайделберг (Германия), но порадивлечение към медицината се прехвърля в Медицинския факулетет в Мюнхен, където защитава докторска дисертация. Трябва да отбележим, че за времето си наред с Райно Попович д-р Петър Берон е един от най-начетените наши просветители. Владее девет езика. Издава над двадесет научни труда, в някои от които изгражда своя система за произхода на света. Известно време живее в Румъния. Основната му мисъл през целият му съзнателен живот е грижата за развитието на просветата в родната му страна.
Определено може да се каже, че д-р Петър Берон е един от многото българи свързали трайно и дълбоко живота си с Българското възраждане.
„Букварът“ на д-р Петър Берон представлява програмно поучение за работата на учителите. Той е изграден върху няколко педагогически възгледа, като първият е отричане от килийното образование като система за обучение на младежите и девойките. Вторият е насочен към задължително говорене на родния език, а в третият е поставено изискването, обучението да се свързва с новото българско училище. Четвъртият е въвеждане на взаимоучителната система, която създава условия за добър тон в усвояването на преподаваните знания. И на последно място възгледът за зачитане на личността и отстраняване на средновековните методи в работата на учителите.