Клаудио ги погледна настойчиво, застанал до отворена врата в края на верандата. Джо и Картър минаха през нея и закрачиха по друг коридор.
— Ако се наложи да се ометем оттук скоропостижно — промърмори Джо, — ще намериш ли пътя? За себе си не съм сигурен.
Картър му се ухили свойски.
— Нямай грижа — знам това местенце наизуст.
Клаудио спря пред резбована дървена врата, ослуша се, отвори я и им даде знак да влязат. После затвори вратата след себе си и ги остави насаме с мадам Флора.
Глава девета
Джо сигурно бе очаквал да се запознае с някоя наперена мадам от типа на лондонските съдържателки на бордеи, с пронизителни очи, лоши зъби, напудрени с руж бузи и свистящи от задух гърди, целите ухаещи на евтин парфюм. Или пък някоя повехнала французойка в корсет, с тънки устни и касичка за пари?
Картър се усмихна под мустак, като видя слисаната физиономия на съратника си.
За миг Джо изгуби ума и дума. Почувства се като тринайсетгодишния хлапак, изпратен да прекара лятото в Лондон с двамата си позастарели чичовци на Итън Скуеър, които имаха задължението да му покажат града и да уплътнят ваканцията му по най-приятния начин. Според тях племенникът им, родом от пограничния регион между Шотландия и Англия, беше ни риба, ни рак, но очевидно се нуждаеше от светска шлифовка, затова го мъкнеха по какви ли не концерти и галерии. Тогава Джо се влюби. В Кармен.
Остана запленен от първата опера в живота си. На онази крехка възраст бе намерил отдушник за прясно покълналите си романтично-плътски мераци в образа на мецосопраното, въплътила се в ролята на Кармен. Цели седемнайсет години бе съхранил спомена за пищната й черна коса и блестящите очи, които го фиксираха с нескрито кокетство, сякаш бе единствен сред аудиторията, и фаталната, съблазнителна нотка в гласа й.
А когато след края на представлението чичовците му предложиха да го заведат при нея зад кулисите, на Джо направо му секна дъхът. Още помнеше мириса на газените лампи, подвикванията, смехът и суматохата в тайнствения бляскав свят зад сцената и допира на Кармен, която хвана горещата му ръка между хладните си длани и го целуна по двете бузи. Меката й коса докосна челото му и той напълно изгуби дар слово.
И сега, когато мадам Флора му протегна крехката си уханна ръка, той за миг остана безмълвен и прехласнат, обладан от някогашния спомен.
За да прикрие несвойствения за Джо унес, Картър се впусна в тривиалните английски любезности, запазвайки деловата нотка в гласа си, за да поддържа нужната според него дистанция между полицейски началник и съдържателка на бордей.
— Винаги ми е драго да те видя, Флора. Както виждам, добре я карате тука. Нека ти представя един приятел и уважаван колега…
Джо се окопити под словесния порой и се вгледа в усмихнатата жена пред себе си. Същата лъскава тъмна коса, но подстригана според модата в естествени букли край лицето й, големи тъмни очи, мургава кожа и правилен гръцки нос. Сигурно бе от Южна Франция, от Прованс, предположи Джо. Момиче от Арл.
— Madame — поде той, — je suis enchante de faire votre connaissance. J’ai tellement entendu parler de vous depuis mon arrivee, а Simla.16
— О, капитане! Дайте да говорим на английски, инак мистър Картър може да се почувства изолиран.
Говореше английски безупречно, със съвсем лек и крайно привлекателен акцент. За разлика от повечето французи, особено парижаните, които произнасяха твърдо гърлено „р“, тя го казваше по-меко и това затвърди впечатлението на Джо, че сигурно бе родена в Прованс. Навярно тъкмо затова Картър бе намекнал, че акцентът й бил малко „напевен“.
Джо обаче продължи в същия дух. Искаше да я чуе как говори френски.
— Madame est Arlesienne, peut-etre? Vois avez un leger accent du Midi, il me semble…17
— Ah, oui! Vous l’avez bien devin. Je suis, en effet, ne en Provence. Et vous allez maintenant sans doute faire des observations sur l’authenticite de la ligne greque de mon nez?18
И тя се обърна в профил и му се усмихна отявлено свалячески.
Тъкмо това се канеше да каже и той. Сега вече нямаше съмнение, че бе автентична французойка. Превключи на английски заради Картър, който седеше като на тръни.
— Според поверието, Картър, най-красивите жени във Франция произхождат от ранногръцки заселници. Вярваш или не, ама ако отидеш на някоя корида в Арл, ще се убедиш в думите ми.
— Не съм очаквала подобна галантност от един лондонски полицай — каза Флора.
16
Госпожо, много ми е приятно да се запозная с вас. Толкова много съм чувал да се говори за вас след пристигането ми в Симла. (фр.) — Бел.ред.
17
Госпожата може би е арлезианка? Имате лек южняшки акцент, струва ми се… (фр.) — Бел.ред.
18
Така е! Познахте. Действително съм родена в Прованс. Сега пък вероятно ще ме попитате доколко е автентичен гръцкият профил на моя нос? (фр.) — Бел.ред.