Той улови леко ръката й над лакътя и я поведе към салона.
— Как мина играта ти на голф?
В този момент последното, за което би си помислила, бе голфът и въпросът му я сепна.
— Последният път, когато играхме с Боби Том, аз го бих с един удар.
— Поздравления. Колко удара направи? — Той я пусна и се настани в единия ъгъл на канапето, докато разхлабваше вратовръзката си.
— Осемдесет и пет.
— Не е зле. Изненадан съм, че си успяла да победиш сина си. Той е прекрасен спортист.
— Дългият му удар е добър, но не проявява достатъчно търпение.
— Ти играеш голф, откакто се помниш, нали?
Тя се приближи до прозорците и погледна надолу към гирляндите от малки бели лампички, висящи над парка от кипарисовите дървета.
— Да. Баща ми играеше голф.
— Спомням си. Когато бях хлапе, кандидатствах за работата на кади12 в кънтри клуба, но ми казаха, че първо трябва да се подстрижа. — Той се усмихна. — Нямах желание да се разделя с дългата си коса, моята запазена марка, и вместо това се хванах на работа в бензиностанцията.
Тя си го спомняше, облегнат на шкафчето си, да прокарва пластмасов гребен през лъскавата си черна коса. Хойт се подстригваше късо.
Уей смъкна вратовръзката си и разкопча копчето на яката си.
— За утре сутринта съм запазил в моя клуб седемдесет и третата площадка за нас двамата. Ще се пораздвижим.
— Не си нося стиковете, нито обувките.
— Аз ще се погрижа за това.
— Не трябва ли да работиш?
— Аз сам съм си шеф, Сузи.
— Аз… наистина трябва да се прибера преди обяд.
— Друг ангажимент ли имаш?
Нямаше и осъзна, че се държи глупаво. Ако трябваше да прекара известно време с него, какво по-добро място от игрището за голф?
— Трябва да свърша някои неща, но може да ги отложа за по-късно. С удоволствие ще поиграя голф с теб.
— Добре. — Той се изправи, свали сакото си и го захвърли на дивана. — Искаш ли да видиш терасата?
— С удоволствие. — Беше готова на всичко, за да отложи неизбежното.
За неин ужас той се насочи към стълбите. Беше предположила, че терасата е на това ниво на мезонета, но сега осъзна, че сигурно е пред главната спалня на горния етаж.
Той стигна до долното стъпало, когато осъзна, че тя не го е последвала. Извърна се и я изгледа спокойно.
— Не е нужно да сваляш дрехите си, за да се насладиш на гледката.
— Моля те, не шегувай с това.
— Тогава престани да ме гледаш все едно очакваш всеки момент да те изнасиля. Няма да го направя и ти го знаеш. — Извърна се с гръб към нея и продължи нагоре по стълбата.
Тя го последва бавно.
17
Сузи приближи перилото, до което бе застанал Уей, пъхнал ръце в джобовете на панталоните си, загледан в хоризонта над Сан Антонио. Тя застана на известно разстояние от него.
— Всичко изсъхва много бързо тук — заговори той, без да я поглежда. — Напояването е истинско предизвикателство.
Тя огледа теракотените тръби около декоративните дървета и сандъчетата за цветя с избуяли едногодишни разноцветни растения. Хибискусов храст, обсипан със светложълти цветове закачи полата й. Всъщност Сузи предпочиташе да говори за градини, отколкото за това, което се задаваше със застрашителна бързина.
— Имам същия проблем с моите висящи кошници. Те са под стряхата, така че дъждът не ги полива.
— Защо не ги преместиш?
— Обичам да ги гледам от прозореца на спалнята си.
Тутакси съжали, задето бе споменала спалнята и се извърна настрани.
— За зряла жена си плашлива и срамежлива като тийнейджърка. — Този път гласът му беше по-мек и леко дрезгав. Сузи се скова, когато той се обърна към нея и обхвана горната част на ръката й. Топлината на тялото му проникна през тънката коприна на роклята й. Мъжът наведе глава.
Устните й се разтвориха в знак на протест, но тогава устата му покри нейната. Тя стоеше неподвижно, застинала в очакване за някакво ужасно нападение, ала целувката му беше изненадващо нежна. Устните му погалиха нейните — не очакваше да са толкова меки и топли. Притвори очи.
Уей се размърда и притисна леко бедра към нейните. Сузи се напрегна, усетила възбудата му, и той се отдръпна бавно от нея. Тя отвори очи и го погледна, неспособна да скрие смущението си. Действително ли му се бе отдала за няколко секунди? Със сигурност не. Със сигурност това, което изпитваше, бе отвращение. Независимо от силата и парите си, той си оставаше Уей Сойър, най-големият хулиган в „Телароса Хай“.
12
Обикновено младежи, които носят и се грижат за оборудването на играчите, а също така могат и да им дават съвети по време на играта. — Б.ред.