— Тогава Телароса ще загине — отвърна Сузи просто. — Кметът и градският съвет се опитват да развият туризма, за да попречат това да се случи, но градът ни е твърде изолиран и ще бъде трудно.
Минаха покрай парк с добре поддържани цветни лехи и много стар дъб, засенчващ статуята на герой от войната. Грейси се почувства като пълна егоистка. Собствените й проблеми изглеждаха твърде незначителни в сравнение с катастрофата, надвиснала над това приятно градче.
Улицата правеше завой и Сузи се насочи към входа на хотел „Катълмен“. Спря на паркинга и отмести крака си от педала за спирачката.
— Грейси, не зная какво се е случило между вас двамата с Боби Том, но той не е несправедлив. Ако е допуснал грешка спрямо теб, съм сигурна, че ще ти се извини.
Малко е вероятно, помисли си Грейси. Когато Боби Том разбере, че е уволнена, ще подскочи от радост и ще покани всички жители на града на богата вечеря с пържоли и бира.
6
Боби Том свали стетсъна си, прокара пръсти през косата си, сетне го нахлупи обратно, докато оглеждаше Уилоу с хладен, сдържан поглед.
— Искам да се уверя, че съм разбрал правилно. Уволнила си Грейси, защото аз не съм пристигнал тук в понеделник сутринта?
Двамата стояха до караваната на продукцията. Минаваше шест часа и снимките за деня бяха приключили. Боби Том бе прекарал по-голяма част от времето си или да се мотае наоколо, потейки се в жегата, или да търпи някой да се суети около косата му. Нито едното от двете занимания не му се струваше привлекателно и той се надяваше утре работата да е по-интересна.
За днес единствената сцена, която изигра, беше да излезе от задната врата на къщата, да потопи главата си във ведро с вода и сетне да отиде до оградата. Бяха го снимали под всеки възможен ъгъл и Дейвид Гивънс, режисьорът на „Кървава луна“, изглеждаше щастлив.
— Бюджетът ни е много ограничен — повтори Уилоу. — Тя не си свърши работата, така че трябваше да си отиде.
Боби Том наведе глава и разтри веждите си с палец.
— Уилоу, боя се, че не разбираш нещо, което бе съвсем ясно на Грейси от мига, в който се запознахме.
— И какво е то?
— Аз съм напълно безотговорен.
— Разбира се, че не си.
— Определено съм. Аз съм незрял, недисциплиниран и егоцентричен, приличам на малко момче, затворено в мъжко тяло, макар че ще ти бъда задължен, ако не ме цитираш никъде.
— Това не е вярно, Боби Том.
— Факт е, че никога не мисля за никого другиго, освен за себе си. Навярно трябваше да ти го кажа още от самото начало, ала агентът ми не ми позволи. Ще бъда честен с теб. Ако наоколо няма кой да ме контролира, съществува голяма вероятност този филм никога да не бъде заснет.
Тя завъртя обицата си, както правеха някои жени, когато са нервни.
— Предполагам, че ще трябва да наредя на Бен да се грижи за теб. — Кимна към един от сценичните работници.
— Онзи симпатяга с шапката на „Рамс“10? — Боби Том го изгледа удивено. — Сериозно ли мислиш, че ще обърна внимание на фен на „Рамс“? Скъпа, аз съм спечелил пръстените на Суперкупата като играч в истински отбор.
Уилоу определено се затрудняваше как да му отговори.
— Струва ми се, че си падаш по Маги, една от реквизиторките. Ще я прикрепя към теб.
— Тя наистина е много готина дама, тази Маги. За нещастие в мига, в който се погледнем, помежду ни прехвърчат страстни искри, а веднъж щом започна да се увъртам край някоя жена, мога да я накарам да направи всичко. Разбираш, че не го казвам, за да се хваля, просто съм откровен. Съмнявам се, че Маги ще може дълго да ме контролира.
Уилоу го изгледа проницателно.
— Ако намекваш, че трябва да върна Грейси, забрави. Тя вече доказа, че не може да те контролира.
Боби Том я зяпна, сякаш си бе изгубила ума.
— Шегуваш се, нали? Онази жена може да преподава уроци на пазач в затвора. Виж, ако зависеше само от мен, може би щях да се довлека тук чак през октомври. Истината е, че трябваше да посетя чичо си в Хюстън, а освен това мисля, че не може един американец да се намира близо до Далас и да не посети родеото в Мескуит. А и трябваше да се подстрижа, а единственият бръснар, на когото имам доверие, живее в Талахаса. Но госпожица Грейси не преставаше да ме пришпорва и аз нищо не можех да направя. Познаваш я добре и едва ли би твърдяла, че не може да сложи в джоба си всички онези строги учителки по английски от гимназията.
— Сега, като го спомена… — Уилоу се усети, че той почти я бе притиснал в ъгъла и мигом се окопити. — Разбирам какво се опитваш да постигнеш, но се боя, че няма да стане. Вече съм решила. Грейси трябва да си отиде.