Каро ме помилва по рамото.
— А как мина сватбеният ви ден?
Неволно се усмихнах.
— Прекрасен беше, особено часовете, прекарани без него.
После си казах всичко: моята картина, шампанското сутринта, Етиен.
При споменаването на името Каро моментално прояви интерес.
— О, запознала си се с някого!
— Заради картината. С него мога да разговарям за изкуство. Дари ме с чувството, че му е приятно да бъде с мен.
Представих си Етиен, красив и елегантен, спомних си как се стъписа, когато не му дадох адреса си.
— Значи, Жан-Луи не те удостоява с това чувство? — попита Каро насред тези мисли.
Погледнах я смутена.
— Чувството, че му е приятно да е с теб.
Поклатих глава.
— Точно обратното. — Разказах й за дочутия телефонен разговор.
— Онази змия! — възкликна Каро. — Не мога да повярвам! От години се опитва да се добере до твоя мъж.
— Май тя е много по-подходяща за Жан-Луи от мен — промърморих и внезапно ми се стори съвсем логично. — Сега е твой ред. Какъв е онзи мъж?
Каро мигом се размечта.
— Джеймс ли? Страхотен е! Влюбена съм до уши. Непременно трябва да се запознаеш с него. Ще го направим следващия уикенд, тогава пак ще е тук. Смятам да приготвя вечеря.
Кимнах. С нетърпение очаквах да видя този мъж.
Каро се прозя широко и се усмихна като човек, заловен да върши нещо неприлично.
— Спах малко и съм ужасно уморена. И гладна — добави тя, когато Франсоа се появи с обяда.
Хубаво е човек да се умори и по такъв начин. От щастие. Защото през нощта е правил нещо друго, вместо да спи. А не защото не е могъл да заспи от мъка.
Започнахме да се храним, а тя продължи да ми разказва за Джеймс. Наистина бил брокер на недвижими имоти, разведен, с две големи дъщери, които живеели в Англия. Според Каро — най-милият, най-веселият мъж на света.
— С него всичко е лесно. През цялото време се смеем. Толкова ми е уютно, когато е до мен.
— Да не би да намекваш, че има коремче?
— Да, има, но му подхожда. Почакай, имам снимка в телефона си.
Фактът, че Каро му прощава недостатъците, извика усмивка на лицето ми. Явно този Джеймс притежаваше много специални качества, след като коремчето му не я смущава. Обикновено Каро държи всичко да е перфектно. От снимката ме погледна мъж, на пръв поглед симпатичен и с чувство за хумор. Истински англичанин: леко къдрава коса, светла кожа с лунички. Във всеки случай аз така си представях англичаните.
Каро се взираше влюбено в снимката. Отдавна не я бях виждала толкова щастлива. Наведох се към нея и я прегърнах. Тя ми се усмихна.
— А сега ми разкажи всичко за онази картина.
Бях благодарна за интереса й. Извадих мобилния телефон и й показах снимките.
— Вгледай се внимателно — помолих. — Нещо прави ли ти впечатление?
— Виждам картина — отговори тя.
— Погледни по-внимателно. — Уголемих изображението. — Сега.
Каро погледна дисплея, после мен.
— Невероятно! А аз си мислех, че моят уикенд е бил най-прекрасният на света.
Разказах й как съм открила картината и какво знам за художника.
— Непременно трябва да разнищиш тази история. Кой знае, може би роднината ти е била метреса или муза. Нищо чудно да е втора Кики от Монпарнас[20].
— Възнамерявам да направя проучване.
— А какво общо има онзи мъж?
— Етиен.
— Какво общо има Етиен с картината?
— Неочаквано се появи в залата и ме попита как е възможно да приличам толкова на жената от картината. Едва тогава осъзнах, че не си въобразявам. Както ти казах, името му е Етиен. Няколко години по-възрастен от мен, изглежда много добре и няма коремче, защото се придвижва с велосипед. А най-хубавото е, че е следвал история на изкуството и работи като аукционер. Заведе ме на наддаване, той го ръководеше…
— И си отишла просто така? — изненада се Каро.
Стиснах устни.
— Не просто така. Тъкмо размишлявах дали да приема поканата, когато получих есемес от Жан-Луи, че е на автосалона и е срещнал Франсин. Тогава всичко ми стана ясно. Нямаш представа колко интересно беше. Никога не съм присъствала на търг за картини. После отидохме в кабинета му да потърсим сведения за художника…
Можех да разказвам безкрайно за Етиен.
— О, сега ми стана ясно. Значи, искаш да ме убедиш, че сте се намерили на чисто интелектуално ниво?
Неволно се засмях и направих гримаса.
— Нали знаеш, повечето връзки започват на работното място, респективно чрез професията? Имаш ли адреса му?
Потърсих в чантата си визитната картичка на Етиен. Не я намерих веднага и изпаднах в паника. Ето я най-после! Размахах я пред лицето на Каро.
20
Кики (1901–1953), истинско име Алис Прин, е френска певица, актриса, прочут модел на сюрреалистите и художниците от парижката школа, обявена за кралица на Монпарнас. — Бел. прев.