— Иска да нарисувам голям портрет на жена от доброто общество. Смята го за подходящо, защото подтиква много купувачи да поръчат портрети на съпругите си. Аз, естествено, ще нарисувам теб. Но да не надебелееш, чуваш ли!
Дейвид говореше ли, говореше, ала най-сетне мълчанието на Виан му направи впечатление.
— Хайде, кажи какво ти е. Това е големият ми шанс. При последната си изложба Дюдеван продаде всички картини. Ще работя като луд, за да нарисувам още картини. През следващите месеци почти няма да имам време за теб. След това обаче ще си намеря по-голямо ателие и най-сетне ще се измъкна от тази дупка. Не е зле да си имаш собствена стая. Най-после ще заживеем заедно. И ще уведомя баща си какъв успех съм постигнал. Хайде, кажи нещо!
— Радвам се за теб — отговори сковано тя.
— Нима плачеш?
— В окото ми влезе мушица. Навън е топло и мухите сигурно смятат, че е пролет.
Виан си изтри очите.
— О, аз пък си помислих, че плачеш, защото се радваш за мен.
— Наистина се радвам — отговори сериозно тя.
Дейвид отново я прегърна и я завъртя. Полата се уви около бедрата й.
— Хайде, да вървим да празнуваме. Отиваме в „Купол“. Хапват ли ти се морски дарове? Ще продам една картина и ще си угаждаме!
Виан кимна, макар да беше почти сигурна, че стриди и шампанско по време на бременност не са препоръчителни.
Двадесет и две
Тази вечер в „Купол“ нямаше нито едно свободно място. Дейвид й отвори вратата и при вида на ярко осветените прозорци и продавача на стриди, застанал зад кошовете да подрежда стриди и морски дарове върху големи сребърни табли с морска трева и ароматни лимони, настроението й се вдигна. „Тази вечер ще се забавлявам — реши тя. — Нищо чудно да ми е за последен път. Утре ще търся решение.“ Усмихна се на Дейвид и го целуна насред улицата.
Преди десетина години двама мъже от Оверн бяха открили заведението на булевард „Монпарнас“, на мястото на някогашен склад за дърва. Ресторантът се намираше на партера, в избата два оркестъра свиреха танго и блус, на първия етаж имаше пътека за боул. По случай откриването бяха отворили хиляда и двеста бутилки шампанско, а рано сутринта се наложило да отпратят последните гости с полиция. Обзавеждането беше издържано в стил ар деко. Четвъртити колони, изрисувани от художници като Марк Шагал[24], Моис Кислинг[25] или Фернан Леже[26], поддържаха внушителния таван. Десет години след откриването заведението се пълнеше всяка вечер. „Купол“ бе обявен за „американски бар“, навярно за да привлече многото американски войници, служили в Париж. Влюбени в града на светлините, те се връщаха на тълпи и поради високия курс на долара се къпеха в пари. Правеха каквото си искат. Парите им даваха право на всякакви безумия и екстравагантности. Тъкмо затова вечерите в „Купол“ бяха забележителни. Случваха се и истински сбивания.
Редом с американците в заведението се срещаха творци от всички националности и представители на авангарда. Виан харесваше „Купол“, защото можеше и да седи тихо в някое ъгълче и да наблюдава присъстващите, и да се включва в общото оживление. Повечето гости се познаваха и често беше достатъчно да познаваш един на масата, за да те представят на цялата компания. Алкохолът се лееше като река, музиката, танците и разнообразните изяви на гостите караха човек бързо да забрави всяка сдържаност.
Двамата с Дейвид влязоха подръка в „Купол“ и Огюст Маркаде, с когото преди няколко години Дюдеван беше направил първата си изложба в Париж, ги покани на своята маса. Там вече седеше шумна група художници, придружени от младичките си модели. Виан разпозна сред тях рускинята Елза Триоле[27] — май нещо се беше объркала, защото тя принадлежеше към групата на сюрреалистите под строгото ръководство на Андре Бретон[28] и Филип Супо[29], а те обикновено се разграничаваха от другите гости, според тях най-обикновени смъртни.
— Елате, Дейвид! Вече чух, че Дюдеван смята да ви изложи. В Париж тези новини се разпространяват бързо.
Маркаде се отдръпна, за да им направи място на пейката.
— Тогава купете картината ми, сега можете да си го позволите. Щом Дюдеван започне да ме излага, цените ще се покачат.
24
Марк Шагал (1887–1985) — френски художник от полско еврейски произход, един от най-значителните художници на XX век. — Бел. прев.
25
Моис Кислинг (1891–1953) — френски художник от полско еврейски произход, представител на сюрреализма, майстор в изобразяването на женското тяло. — Бел. прев.
26
Жозеф Фернан Анри Леже (1881–1955) — френски художник, скулптор и режисьор. — Бел. прев.
27
Елза Триоле, псевдоним на Ела Юриевна Каган, е френска писателка от руски произход, съпруга на Луи Арагон. — Бел. прев.
28
Андре Бретон (1896–1966) — френски писател и поет, основоположник на сюрреализма. — Бел. прев.
29
Филип Супо (1897–1990) — френски поет и прозаик, един от основателите на дадаизма и сюрреализма. — Бел. прев.