Митрополията в Ресен се помещаваше в една голяма къща, принадлежаща на дядо ми Коте Низам. От нейната градина се минаваше през една вратичка в нашата. Синесий бе довел със себе си две дякончета, чудесно красиви. Единият от тях, Неофит, стана после скопски митрополит; другият — Горазд, от полугръцки произход, — не направи кариера. Те влизаха често у нас през вратичката и чувах дядо си да се оплаква, че му обирали овощните дървета.
Баща ми бе често викан у Синесий на разговор. Той ценеше много новия ни владика като родолюбец, хвалеше го като голям църковник, намираше го вещ в политиката, но всичко това без ентусиазъм; сърцето му бе останало с Натанаила. Синесий стоя начело на Охридско-преспанската епархия само една година и отиде да живее в Кюстендил. Защо се оттегли? Поради разклатено здраве, пише презвитер Цанков.81 Доколкото зная от баща си обаче, турското правителство настоявало пред екзарха да го вдигне от Охрид. Действително, макар да бе установено официално от турските власти, че убийството на поп Стоян било извършено от един албанец в лична свада с него, повик продължаваше да се издига в Белград против Синесий, сочейки го като вдъхновител на това престъпление. Сърбия правеше енергични постъпки в Цариград за отстранението му от Охридско-преспанската епархия и Портата съветвала екзарха да го отзове оттам, за да престане тоя шум. Синесий беше тогава на петдесет и пет годишна възраст. След шест години той ще излезе на сцената на българските борби в Македония и там, дето борбата ще бъде най-тежка. В 1897 година той става скопски митрополит.
Когато в 1890 година Синесий тръгна за Охрид, с него пътуваше и новоназначеният владика за Скопие митрополит Теодосий. И неговият престой в епархията бе кратък. След две години Екзарх Йосиф го вдигна от Скопие. И това отстранение поставя една загадка. В контраст със Синесий, Теодосий бе човек образован.82 Виждал съм го в София години след оттеглянето му от Скопие. Имаше строго, начумерено лице, из което прозираше страстна и волева натура. Служил бе при Екзарх Йосиф първите години след Освобождението и, твърде амбициозен, мъчно понасяйки неговото превъзходство по власт и култура, той изпитвал спрямо него една дълбока, но добре скривана враждебност. Екзархът, който виждал в него само енергията и ума, го изпратил в Скопие, където тия две качества бяха най-нужни поради появяването на сръбската пропаганда. Тук обаче се разпали амбицията му заедно с лошите му чувства към екзарха. Той намислил да отдалечи македонските епархии от Екзархията, да възстанови Охридската патриаршия и да седне на нейния престол. Идея, явно неосъществима на времето, тъй като преди всичко трябваше да се обори султанският ферман, зад който стоеше с всичката си военна мощ българското княжество, но на която той бе дал очевидност с много свои постъпки. Тогава екзархът го вдигнал от една епархия, където той можеше да внася смут в умовете.
Негов заместник в Скопие отиде митрополит Максим, родом от село Орешак, Троянско. Максим бе голям родолюбец.
В своята автобиография той разправя за отношенията си с Левски. Познавал го още от Сопот, където бил ученик; после, учител в Клисура — 1871–1872 година, той се срещал с Апостола и описва, че, вече сам дякон, го причестил. Родолюбието на Максима не се придружаваше обаче от енергията, тъй нужна в една епархия, изложена на големи изпитания. Сръбската пропаганда напираше все по-силно, туряйки в ход своите познати средства; скопският валия Хафъз паша, подкупен, все по-явно й помагаше. Трябваше за там човек, вещ и смел. Така екзархът изпрати там Синесий.
Борбата срещу сръбската пропаганда се водеше по фронта Скопие — Охрид. И за Охридско-преспанската епархия бе нужна една силна ръка. На мястото на Синесий дойде Григорий, родом от Стара Загора. Изборът не можеше да бъде по-добър. Освен че беше високообразован човек, свършил бе Киевската духовна академия, той бе минал по народните въпроси и по работите на църквата две големи школи: служил бе при Иларион Макариополски и сетне при Григорий Русчушки. На баща ми той е казвал, че бил в революционното движение преди Освобождението. За неговото назначение се съобщи в началото на лятото и ние го чакахме с нетърпение.
82
Теодосий е роден в 1846 година в неврокопското село Търлис, чието име е така скръбно замесено а гръцко-българските кървави конфликти. Той се е казвал Гологанов, име познато, тъй като неговият брат е събирал — и както се оказа по-късно, сам съчинявал — старинните уж песни, които Веркович издаде под наслов „Веда Словена.“ Теодосий се учи в Серската гимназия и е знаел отлично гръцки език — класическия, византийския и новия. Освен ред богослужебни книги, той е дал и преводи на елински класици, на прочути гръцки богослови и на някои големи западноевропейски писатели. От него е и преводът на известното съчинение на гръцкия историк Каролиди „История на XIX век“. Теодосий беше член на Българската академия на науките.