Запазен ли бе и споменът за Самуила? Не чух да се говори за него. Стените обаче, с които Охрид е ограден, се наричат „Самуилова крепост“. След св. Климент историческото лице, за което най-често се говореше, беше последният охридски патриарх Арсений. Българската църква, за възкресението на която Охрид толкова се беше борил, бе възстановена. Но жалът за унищожението на Охридската патриаршия, тъй трогателно изразен в песента, на Пърличева, продължаваше да вълнува душите. Напомняше се, че проклятието на поета към изменниците било послушано от Бога.
От най-новото време чуваше се името на Джеладин бей или Джелаладин бей. В първите десетилетия на миналия век се бяха издигнали в западната част на Европейска Турция двама големи феодали: Али паша в Янина и Мустафа паша Бушатлията в Шкодра. Джеладин бей бил, според преданията, сестрин син на първия и някакъв внук на втория. Той владеел в Охрид като васал на Али паша. След смъртта на янинския тиранин той останал свързан със съдбата на шкодралията. Когато последният бил в борба със султана, изпратил го в Египет при Мехмед Али паша, албанец също, който тогава е готвел своето нахлуване в Сирия. Там той изчезнал, убит според някои вярвания, за да му се отнемат скъпоценностите и парите, които носел със себе си като подарък или подкуп на прочутия египетски паша. Това било горе-долу към 1831 година. Джеладин бей бил много строг. И турците треперели от него. Върху християните той не вършел големи насилия, даже ги покровителствувал. Говореше се, че по време на гръцката революция той възпрял турците да разрушат града. Но те страдали ужасно от ангариите, на които той ги подлагал. Никола поп Стефанов в летописните си бележки, през които често минава стон, както в житието на Софроний Врачански, разказва за жестокия робски труд, който се искал от тях, когато се строели неговите сараи.96 „Страшни плакои и пискания беха на тия дни, та сите97 и не могат да се изпишат!“ — провиква се той. Когато аз бях в Охрид бяха минали шестдесет години от изчезването на Джеладин бей и нямаше да се говори така често за него, ако една негова жена — християнка, Ташула — не беше жива. Със своята трогателна история тя будеше спомените от миналото.
Ташула била родом от селото Камбуриана, близо до Трикала. При потушаването на гръцкото въстание тя била отвлечена като робиня заедно с толкова други нещастни гъркини98 и попаднала в харема на Мустафа паша Шкодренски, който я пратил подарък на своя роднина Джеладин бей в Охрид. Ташула била тогава на 12–13 години и пораснала в харема на Джеладин бей, в който царувала старата ханъма, братова дъшеря на Али паша Янински. Тя била бездетна. Джеладин бей, който забелязал хубостта на младата християнка, я взел за жена, за да има дете от нея. Той я оставил в нейната вяра, както направил и Али паша с възпятата в народните песни Василики. Владиката Калиник й изпращал причастие със сухо грозде, върху което турял няколко капки от виното на свещения съсъд. Прислужвали я християнки от Охрид. Една от тях, Фанче Кенкарова, живееше още в мое време. За разкоша, който Джеладин бей дал на своята жена християнка, се разказваше много. От продажбата на своите елмази, златни украшения, скъпи дрехи тя живееше сетне, когато съдбата я остави сама. Охрид я много тачеше, задето, неволна съпруга на един мохамеданин, бе запазила вярата си. Аз съм я виждал в църквата „Св. Климент“. Тя беше една старуха, дребна, облечена в черно, когато влизаше, всички й правеха място. Починала една година след като напуснах Охрид. Погребението й станало при голямо стечение на народ. Владиката Григорий държал надгробна реч и я посочил като пример на твърдост във вярата и на благочестие.
Едно от имената, което се споменаваше в Охрид, бе това на Кузман Капидан. За него бях чувал и в Ресен. Пееше се една песен, която почваше с думите: „Ей гиди Кузман Капидан!“ В нея се славеше неговото юначество. За произхода на Кузман Капидан не се знае нешо точно. Според някои разкази той бил родом от село Старово, близо до Поградец. Както се разправя и за други български хайдути, той грабнал една мома и хванал гората, за да избегне преследвания. Името му на юнак се носело далече. Тая му репутация станала причина Джеладин бей да го вземе на своя служба. В Дебърца арнаутите правели грозни опустошения и животът на българите ставал невъзможен. Селяните пратили писмо до Джеладин бей с молба да опрости Кузман Капидан, да го повика при себе си, да го назначи кърсердар и да му даде сила да разчисти страната от разбойниците. Според песента, която се пее, той поставил едно условие: да му се даде пълна власт.99 Уж казал на Джеладин бей: „Ти ще бъдеш цар тука, а аз в гората.“ Между най-прочутите и страшни разбойници били албанците Осман Мура и Дервиш Муча. Кузман Капидан обещал да се справи с тях. Действително не се минало много време и той пратил на Джеладин бея отсечените им глави, вързани перчем за перчем. В подвизите на Кузман Капидан са участвували само българи, които той избирал като вярна дружина.
96
Джеладин бей построил в Охрид няколко сарая. Според Никола поп Стефанов имал също по един в Струга и в Ресен. В Ресен за подобно нещо не съм чувал от никого.
98
В Охрид били докарани и други робини от Гърция. Добри християни ги откупували. Някои от тях били омъжени сетне в Охрид. Споменаваха се даже семействата, в които те влезли. Едно от тия семейства било Чаулевото, от което произлиза познатият в македонското движение Петре Чаулев.
99
В песента се казва: