В своя турско-френски речник Сами бей казва: „Кърсердар — началник на нередовна жандармерия“. За други кърсердари в Македония не съм чувал. В Гърция обаче ги е имало тъй наречените „арматоли“, които сетне играха такава голяма роля в гръцката революция. „Αρματωλοs“ е заглавието, което Пърличев даде на венчаната в Атина негова поема, за която подтик са му дали разказите за Кузман Капидан, чувани от майка му. Че в Охрид е имало арматоли, както в Епир и Тесалия, това не е случайност. Имаше прилика между условията в Охрид и тия в споменатите страни. Съседството с неукротените албанци ги излагаше на същите опасности. Феодалите, които господаруваха над тия земи и имаха нужда от труда на подчинеиите християни, трябваше да ги защищават от разбойнически нападения. А тая защита не можеше да се извърши освен от християни.
Охрид се различава от другите градове на Македония и по своето географско положение, от което също произлизат последствия. Той принадлежи към басейна на Адриатическото море и е претърпял влиянието на неговия климат. Охрид и Ресен са по въздушна линия много близо. Делят ги две планини: Галичица и Петрино. Но колко двата града са различни по нрав. В моя роден град хората са доста сурови. В Охрид има голяма мекота. И тук, и там има, разбира се, съперничества, вражди. Но в Охрид те не са така люти, както в Ресен. Може би се лъжа, като отдавам такова значение на климата, Може да ми се възрази, че албанците и черногорците са по-близо до Адриатическо море, отколкото Охрид. Трябва, значи, да не се дава такова значение на мястото, което той заема географски. Но все пак, който е живял в Охрид, знае неговия въздух, слънцето, което го грее, топлите нощи, е естествено наклонен да мисли, че в тоя град, дето снегът рядко пада и бързо се топи, хората не могат да имат толкова суровост, както другаде.
Ще забележа и друго, което ми напомнюва, че Охрид е близо до Адриатическо море.
В Охрид се веселяха, както после съм виждал да се веселят в Италия. Веселбите ставаха не само по къщите, но и по езерото. Върху големите лодки, които тук се наричат чунове, поставяха един чардак с пармаклъци наоколо, там нареждаха килими и възглавници и жените и мъжете сядаха заедно. Пред тях се слагаха мезета и шишета с ракия и, по лунна нощ, лодката навлизаше в езерото. Още като тръгваше от брега, се чуваха смехове и песни. Понякога компанията взимаше и чалгаджии.100 Гребците пускаха веслата и лодката плуваше по езерото незабелязано, носена от тихото шаване на водата.
Аз все търся причините за особената атмосфера, която владее в Охрид, и се питам дали това не се дължи на дългата традиция на градския живот. Като говоря за Охрид, мисля за тая част от града, която е построена на хълма и е заградена със стена, това, което се нарича „варош“101. Тук не са идвали селяни, защото селянинът няма къде да си държи воловете и колата. Има влияние, несъмнено, и от гръцката култура. Тя се забелязва в голямата етикеция, която владее в отношенията между хората. В други места на Македония тая етикеция е заета от турците. Тук силно се чувствува елинската окраска.
Разбира се, аз не мога да предам днес с пълна точност впечатленията, добити от едно дванадесетгодишно момче преди повече от половин век. Върху тях са се напластили нови, получени при други посещения в Охрид. Но същността остава неизменна. А това е мекият характер на хората в Охрид, една особена учтивост в техните взаимни обръщения, един начин на живеене, който не прилича на европейския, но не и на ориенталския, една култура, която изненадва човека, когато пристигне в Окрид, и го очарова. Жените в Охрид поразяват в това отношение. Те се отличават от жените другаде, напр. от тия в Ресен, Прилеп и пр. не само по хубост, по вкус в облеклото, с изискано държане, но и по говора им, в който има някаква мелодичност.
100
Охридските чалгаджии са прочути. Викаха ги в Ресен за сватби. Те не само свиреха, но и пееха. Много от песните им бяха патриотически. Пърличевите държаха главно място в тоя репертоар. В 1942 година охридски чалгаджийски оркестър дойде в София и даде концерт във Военния клуб. Публиката с радост слушаше техните възрожденски песни. Тоя оркестър отиде и в други градове на България. Навсякъде е имал голям успех.