— Именно. Сега разбирате в какво положение се оказах. Размишлявах седмици наред и разбрах, че трябва да действам — и видях как.
Чу се басово ръмжене. Шефът скочи, блъсна стола си, заобиколи бюрото и стисна Боулдър за шията. Аз посегнах да ги разделя, но Шефът само махна с ръка. Той просто държеше професора за вратовръзката и Боулдер можеше да диша. Само побеляваше и през цялото време, докато Шефът говореше, дишаше много тихо.
— Да, виждам какво сте решили — говореше Шефът. — Знам, че на вас, побърканите философи ви се струва, че целият свят е лош, че си струва да хвърлим заровете и да видим какво ще се получи. Сигурно не ви интересува дали ще оживеете и дали някой ще узнае за вашата велика роля. Вие все пак се втурвате да творите. Искате да дадете втори шанс на Господа Бог.
Може би аз просто искам да живея — но този свят можеше да бъде и по-лош. Двайсет милиона пъти по-лош. Имало е един писател, Уайлдър, написал е пиеса „Зъбите на нашата кожа“. Може би сте я гледали. Същността й е в това, че човечеството непрекъснато се намира на косъм от гибелта си. Няма да ви обяснявам как едва не ни убил ледниковия период — за него не зная почти нищо. Няма да ви обяснявам как гърците са победили при Маратон, а арабите са загубили при Тур, за това, как монголите се върнали назад без бой — не съм историк.
Но си спомнете двайсти век. В първата световна война немците два пъти спират при Марн. Във втората световна война е имало Дюнкерк и немците някак са спрени в Москва и Сталинград. В последната война можехме да хвърляме атомни бомби, но не го направихме, защото в критичния момент беше постигнат Големият Компромис — и то само заради това, че генерал Брюс се е забавил в цейлонското летище и е получи заповедта лично. В течение на векове ние непрекъснато изтегляме щастливите билетчета — един след друг. За всяко несбъднато „ако“, способно да ни направи супермени, има по двайсет други, които могат да навлекат гибел на целия свят.
А вие залагате на този шанс, един от двайсет, и този залог е животът на Земята. И успяхте да заложите, защото Тайуд изпрати учебника си в миналото.
Шефът произнесе последната фраза през зъби, след което разтвори юмрук. Боулдър падна в креслото.
И се разсмя.
— Глупаци — горчиво промърмори той. — Да се доближат толкова близо до разгадката и така да сгрешат. Значи Тайуд все пак е изпратил книгата? Сигурни ли сте?
— Не е намиран учебник по химия на древногръцки — мрачно потвърди Шефът, — а милиони калории енергия са изчезнали. И това не изключва факта, че имаме само още две седмици и половина, за да… съжалите за решението си.
— Глупости. Моля ви, нека продължим без театрални сцени. Най-добре ме изслушайте и се опитайте да разберете. Двама древногръцки философи, Левкип и Демокрит, разработили атомната теория. Те смятали, че всичко се състои от атоми, неизменни и различни, чийто комбинации образуват различни вещества. Тази теория възникнала не в резултат на опити или наблюдения — тя се появила готова, разработена.
Римският поет Лукреций в своята „De Rerum Natura“ — „За природата на нещата“ — развил тази теория и изказал няколко удивително съвременни мисли.
Още в елинската епоха Херон построил парен двигател и едва не механизирал въоръжението. Този период понякога го наричат разкъсана техническа ера, която не е получила развитие, защото не е произхождала от социалната и културна среда, не се съчетавала с нея. Александрийската наука остава удивителен и необясним феномен.
Може да споменем и древноримската легенда за книгата на Сивила, съдържаща тайни знания, получени от самите богове…
Накратко, господа, макар че не мога да не се съглася с вас, че дори най-малките изменения в нималото могат да доведат до непредсказуеми последствия и предизвиканите от тях промени в настоящето едва ли ще ни зарадват, вие сте допуснали сериозна грешка в изводите си.
Защото ние вече живеем в света, в който учебник по химия на гръцки език е бил изпратен в миналото!
Ние преследвахме Черната Царица. Ако си спомните „Алиса в огледалния свят“, то в градината Черната Царица трябваше да бяга с всички сили, за да остане на едно място. Това се е случило и с нас. Тайуд е предполагал, че ще създаде нов свят, но преводът го правих аз, и се погрижих в него да влязат само онези откъси, които могат да обяснят получените неизвестно откъде откъси от знания в древността.
Единственото, което исках да постигна, е да останем там, откъдето започнахме.
Изминаха три седмици; после три месеца; после три години. Нищо не се случи. А когато нищо не се случва, няма и доказателства. Двамата с Шефа загубихме надежда да обясним случилото се и в края на краищата започнахме да се съмняваме във всичко.