— Добре. И от какъв ъгъл подхождате Вие?
— Аз правех математическите изчисления, имам предвид заедно с Тайуд.
— Какви изчисления?
Той се усмихна тънко-тънко и доби същото изражение, както професор Кейсър сутринта. Нещо от рода на: „Ти наистина ли си мислиш, че мога да обясня всичките си възвишени мисли на такъв дребен глупак като тебе?“ Но на глас каза:
— Доста сложно е за обяснение.
— Ще ви помогна — казах. — На това ли прилича? — подхвърлих му листа.
Той дори не го погледна отблизо. Направо го грабна и нададе тих вопъл:
— Откъде го взехте?
— От сейфа на Тайуд.
— Имате ли останалата част?
— Тя е на сигурно място — на този въпрос не исках да му отговарям.
Едуин се успокои малко… съвсем малко:
— Не сте го показвали на никого, нали?
— Показах го на професор Кейсър.
Хоу цъкна с език, а после изказа и мнението си:
— На онзи глупак! И какво каза той?
Аз от своя страна му отвърнах с жест, като вдигнах неопределено длани към небето. Хоу се засмя:
— Ами ето, такава работа върша аз — обясни той набързо.
— И за какво става въпрос? Кажи го така, че да те разбера.
Момчето се поколеба известно време, след което продължи:
— Вижте сега, това е секретна работа. Дори и останалите студенти на професора не знаят нищо. Дори аз не мисля, че знам всичко за нея. Аз не целя само едната диплома. Това е Нобеловата награда на професор Тайуд, а за мен е асистентско място в „Кол Тек“. Тези неща трябва да се публикуват преди да се говори за тях.
— Не, синко! — поклатих аз глава в знак, че не съм съгласен и казах съвсем тихо: — Не си разбрал правилно. Ще трябва да говориш преди да се стигне до публикация, защото Тайуд го няма и може да е мъртъв, а може и да не е. Ако е мъртъв, обаче, възможно е да е бил убит. А щом правителството има подозрения за убийство, всеки говори. Виж сега, хлапе, лошо ти се пише, ако се опиташ да скриеш някои работи.
Това проработи. Знаех, че ще проработи, защото всеки чете криминални романи и знае всичките клишета.
— Разбира се — скочи той от стола си и се раздрънка, все едно четеше от някакъв текст пред очите си. — Не можете да подозирате мен в… такова нещо. Ами… ами, кариерата ми…
Бутнах го обратно на стола. По челото му избиха капчици пот. Минах към следващата реплика:
— Аз все още никого не подозирам. А и нищо няма да ти се случи, ако говориш, приятелче.
Той беше готов да говори:
— Всичко това е строго секретно!
Горкото момче. То не знаеше значението на думата „строго“. От този момент до решението на правителството да приключи случая с неопределеното „неизяснен“, то винаги бе под наблюдение. (Не се шегувам. До ден не е ясно дали случаят е приключен или не.)
— Предполагам, че знаете какво представлява пътуването във времето? — запита Хоу колебливо.
Знаех, разбира се, какво е пътуване във времето. Голямото ми хлапе е на дванайсет и дотолкова се е нагледало на следобедни видеопрограми, че главата му се е надула като балон от глупостите им.
— Какво искаш да ми кажеш за пътуването във времето?
— Ами всъщност ние можем да го осъществим. Това просто може да се нарече микро-темпорално пренасяне…
Почти загубих търпение. Дори мисля, че не се сдържах. Явно младокът се опитваше да ме будалка. Свикнал съм хората да ме смятат за глупак, но не чак толкова…
— Да не искаш да ми кажеш, че Тайуд е някъде във времето — като Ейс Роджърс, Самотният рейнджър? (Това беше любимото предаване на малкия. Самотният рейнджър успя да спре с една ръка ордите на Чингиз хан тази седмица.)
Хоу обаче ме изгледа почти толкова ужасѐн, колкото и аз него.
— Не — извика той. — Не знам къде е професорът. Ако въобще ме слушате, казах микро-темпорално пренасяне. Така, това не е телевизионно шоу и не е магия. Това е наука! Надявам се поне да знаете за връзката материя-енергия?
Кимнах с горчивина. След Хирошима всеки знаеше за нея.
— Добре тогава — продължи той, — като за начало е чудесно. Ако вземем някакво вещество и го подложим на темпорално пренасяне, иначе казано, ако го пратим назад във времето, ще създадем същото това вещество в онази точка от времето, в която го пращаме. За да го постигнем, трябва да имаме енергия, пропорционална на масата на веществото. С други думи: за да изпратим един грам или да кажем половин килограм вещество назад във времето, трябва да го разположим на съставящите го атоми и да го снабдим с необходимата енергия.
— Хм — реагирах аз, — създаваш един грам материя в миналото, но не унищожаваш ли грам от това нещо в настоящето, след като я преместваш? Така не се ли създава съответното количество енергия?