Той изглеждаше почти толкова изнервен, колкото и човек, седнал върху жива пчела. Явно лаиците не бива да задават въпроси на учените.
— Опитах се да опростя нещата, за да ги разберете. Всъщност те са много по-сложни. Би било изключително постижение, ако можехме да не губим енергията, но това би означавало да се въртим на едно място, повярвайте ми. Законите на ентропията не биха го допуснали. Нека го обясня по-ясно. Енергията е нужна, за да бъде превъзмогната инерцията на времето. И се оказва, че енергията (измервана в единица ерг), необходима за изпращане в миналото на някакво тяло (в грамове), е равна на масата на това тяло, умножена по квадрата на скоростта на светлината, което се измерва в сантиметри за секунда. Това всъщност е уравнението на Айнщайн за връзката между масата и енергията. Мога да ви го покажа математически, да знаете.
— Знам — опитах се да прикрия малко нетърпението си. — Но има ли експериментални доказателства или всичко е само на хартия?
Целта беше да го накарам да говори.
Очите му блестяха с онзи налудничав пламък, който гори във всеки студент, щом го попитат за темата на изследванията му. Той би го обсъдил с всекиго, дори и с „глупав невежа“, което в момента може би беше най-удачното сравнение.
— Вижте — заговори Хоу като човек, който се опитва да подмами някого в тъмна сделка, — всичко започна покрай неутриното. Опитват се да намерят това неутрино от края на трийсетте и още не са успели. То е частица, която е в ядрото на атома, няма заряд и масата й е много по-малка от тази на електрона. Естествено тя е почти неоткриваема и още не е изолирана. Учените обаче продължават да я търсят. Ако то не съществува, то енергията на някои ядрени реакции не може да бъде изравнена. Така на професор Тайуд му е хрумнало преди двайсетина години, че част от енергията изчезва под формата на материя назад във времето. Ние работехме върху тази теория, по-скоро той работеше върху нея. А аз съм единственият студент, който му помагаше.
Трябва да използваме с малки количества вещество и — ами просто още една от гениалните идеи на Тайуд беше да използваме изкуствените радиоактивни изотопи. Можеш да работиш с няколко микрограма и да следиш активността с датчици. Промените в активността би трябвало да следват един определен и прост закон, който никога не се влияе от лабораторните условия. Ами, взехме, че изпратихме една точица петнайсет минути назад във времето. И петнайсет минути преди да го направим (разбирате, че всичко беше нагласено автоматично) броячът скочи почти двойно, след това спадна до нормалното и рязко слезе на нула, когато точицата беше върната обратно. Материята се пренесе във времето и в продължение на петнайсет минути ние отчитахме двойно количество вещество.
— Искаш да кажеш, че едни и същи атоми са съществували на две места по едно и също време? — прекъснах го аз нетърпеливо.
— Да — удиви се малко, — защо не? Именно затова използвахме толкова много енергия — пропорционална на създаването на тези атоми. Сега ще ви кажа точно каква беше моята работа. Ако върнем материята с петнайсет минути назад във времето, тя ще се появи пак на същото място, независимо че през това време Земята се е преместила с около двайсет хиляди километра около Слънцето, а и то самото се е придвижило с хиляди километри. Има обаче някои промени, които трябва да се отчетат и които се дължат основно на два фактора.
Първо: има известен гравитационен ефект — с придвижване назад към времето тялото се приближава към земната повърхност. И второ: някои от другите отклонения могат да се обяснят само с предположението, че самото пренасяне отнема време.
— Как така?
— Имам предвид, че част от радиоактивното облъчване се разпределя равномерно във времето на пренасянето. Значи точицата се е променяла във времето. Изследванията и изчисленията ми показват следното: ако вие трябваше да се пренасяте назад във времето, щяхте да остарявате с по един ден на всеки сто години. Иначе казано, ако можехте да наблюдавате часовник, който отчита времето извън „машината на времето“, то вашият часовник ще избърза с двайсет и четири часа, докато часовникът извън машината ще се придвижи сто години назад. Мисля, че това е универсална константа, защото и скоростта на светлината е универсална. Както и да е — каза той кротко накрая, — това е моята работа.
— Откъде взехте енергията, необходима за експеримента? — попитах след няколко минути, които ми бяха нужни, за да смеля информацията.
— Пуснаха ни специална линия от електроцентралата. Професорът е голяма клечка там и успя да го уреди.