Доколкото Джимс си спомняше, това винаги е било сигнал да се вдигнат от масата всички чинии и да се избърше и сетната троха и докато баща му пушеше дълга холандска лула, а вуйчо му Хепсиба бърникаше с престорена несръчност връзките на вързопа, той направи надпреварване с майка си чия половина от масата ще бъде изчистена първа. Когато свършиха, момчето си отдъхна, а майка му сложи по една лампа на двата края на масата, седна така, че да е с лице към брат си, и бузите й поруменяха, а очите блеснаха от удоволствие и нетърпение също както тези на Джимс.
Хепсиба бръкна с двете ръце в тайнствените дълбини на своя вързоп.
— Само няколко дреболийки — започна той със съвсем същите думи, с които си беше служил години наред. — Няколко играчки и дрънкулки за момчето, туй-онуй за сестрата и някакви джунджурии за пет пари за теб, Анри, всичко събрано на евтини цени и без особени безпокойства в град Олбъни, където живее един холандец с чифт най-големи и най-тежки главоразбивачи във всичките колонии. Аха, ето го първия пакет със собственоръчен надпис на граматика, който ми продаде стоката; шапчица, дантелена гофрирана яка, нагръдник и топче дантела по пет шилинга ярдът9! За кого ли в тая стая може да бъдат тия глупости… освен…
И когато от Катърин се изтръгна възклицание на възхищение, й подхвърли пакета. Но едва го беше отворила, с поглед съсредоточен върху него, когато Хепсиба разви в светлината на свещите червена копринена фуста; този път Катърин скочи на крака с пресякъл се от изумление дъх, защото Хепсиба беше така добре подготвил изненадата си, че на масата едно след друго изникнаха бяло боне, черно боне и още три фусти — една алена с черна дантела, една от цветна вълна с брюкселска дантела и трета от черна коприна с пепелносива подплата, — и докато Катърин стоеше загледана в тези съкровища, достойни за кралица, той добави към тях два корсета за осемнадесетинчова талия10, а след това изсипа отгоре такъв куп дантелени нагръдници, жабо и кърпички, че Катърин затвори за миг очи, след това ги отвори широко, като че ли във всичко това можеше да има някаква ловка измама.
— Майчице, пресвета Богородичке! — възкликна тя. — Нима всички тия прелестни неща са за мен?
— Разбира се, не — отговори сухо Хепсиба. — Корсетите са за Джимс, а вълнената пола е за Анри, да си я слага, когато отива на черква в неделя.
Но Катърин не обърна никакво внимание на шегата му, ако изобщо го чу, защото тънките й пръсти опипваха бързо подаръците и галеха ту един, ту друг, та чак Анри забрави да смучи лулата си, а Джимс стана прав, за да вижда по-добре възбуденото лице на майка си.
— Те трябва да са стрували цяло състояние! — възкликна тя и се обърна да погледне с широко отворени очи усмихнатия си брат, като същевременно вдигна алената фуста с черна дантела. — Например това…
— Две лири и петнайсет шилинга — каза Хепсиба, отвори вързопа си по-широко и затършува по-бързо. — Но една-две унции ей такива багателии, ma chérie11 струват повече — добави той, като се мъчеше да каже нещичко на френски. — Едно боне, и то най-хубавото в Олбъни, за четири лири и десет шилинга; а ето ти половин топче бродиран муселин по осемнайсет шилинга ярдът; малко лустрин по дванайсет шилинга; басма по шест шилинга и три пенса — достатъчно плат, както се заклеха познавачите, да се направят рокли и гиздила за най-изтънчената дама в страната. А за гарнитура на тия рокли имам тук гофрирани маншети, нагръдници, конци и копчета, и панделки, и четири чифта обувки, по-изящни от които не са били докарвани нагоре по Хъдсън.
И като остави последните изброени от него неща на масата, Хепсиба широко разпери ръце със самодоволен смях и млъкна, за да си напълни лулата.
Сърцето на Джимс малко оставаше да се пръсне от напрегнато очакване и то като че ли наистина изпращя, когато възлестите ръце на вуйчо Хеп бръкнаха отново във вързопа. Методът, по който вуйчото процедираше, бе винаги същият: майка му на първо място, след това той, а баща му последен. Но тази година Хепсиба бе решил да промени реда, защото сега измъкна обемист пакет от торбата и го подаде на Анри.