— Три от най-хубавите лули, които съм виждал, — заяви той. — Една направена в Холандия, една в Лондон и една в Америка; и с тях пет фунта тютюн „Вирджиния“, Анри, а още шапка, сако и чифт обувки, с които можеш с чест да отидеш на кое да е соаре или вечеринка на благородници от тая страна на океана. Е, как ти се вижда?
И той се дръпна назад, сякаш вързопът му беше съвсем празен и в него нямаше нищичко за Джимс.
Цяла вечност, както се стори на Джимс, вуйчо му остана в тази ужасяваща поза. После преднамерено и измъчващо бавно Хепсиба се върна към вързопа си.
Никой от тримата, които го наблюдаваха, не биха могли и да помислят, че постъпката на Хепсиба бе натежала от трагично предопределение на съдбата, нито че тя с драматична неизбежност щеше да промени жизнения път на няколко души, да смъкне едни, които хвърчат, на земята и да издигне други от низините в небесата, да отприщи страст, омраза и любов, да породи трагедии и радости и да завърши най-после с това, което авторът на тази скромна хроника на човешки събития си е поставил за цел да опише.
Едно внезапно хрумване, сръчно бутване обратно в торбата на един малък пакет, който бе по начало предназначен за Катърин, и Хепсиба промени цял свят. От такива незначителни случки зависят понякога някои най-големи съдби. От най-далечното ъгълче на почти празния вече вързоп той извади още веднъж този пакет и го разви пред широко отворените нетърпеливи очи на Джимс.
— Джимзи — каза той, — ако съм го отбелязал правилно в паметта си, ти се роди в най-студения януарски ден, който съм видял, а това те прави точно на дванайсет години и четири месеца тая вечер, което значи, ако пресметнеш както трябва, че само три години и осем месеца те делят от деня, когато ще можеш да се смяташ за мъж. От този ден според закона ще станеш пълнолетен поданик на краля и ще можеш да вземеш живота си и всичко, свързано с него, в собствените си ръце, стига да бъдеш честен, и ще бъдеш правоспособен в очите на най-взискателния увенчан с перука съдия в Колониите или в Нова Франция. С други думи, Джимзи, искам да кажа, че след малко повече от три кратки години ти ще бъдеш пълноправен мъж12!
Когато завърши тази встъпителна реч, Хепсиба отви докрай пакета и разстла в блясъка на свещите парче кадифе, по-хубаво от което Катърин не беше виждала през живота си. То беше, par excellence, най-прекрасното от всички съкровища, донесени от брат й, плат с несравнима красота, червено великолепие, така изпълнено с променящи се багри и отсенки, че изглеждаше като живо в ръцете му. „Положително това също е подарък за майка ми“ — помисли си Джимс. Но за негово изумление и за изненада на Катърин Хепсиба бутна плата в ръцете на Джимс.
— За мадмоазел Мари-Антоанет Тонтьор от верния и обожател Даниъл Джеймс Бюлен — обяви той. — Джимзи, не се изчервявай. Дванайсет и десет не са далеч от шестнайсет и четиринайсет, когато двамата ще бъдете пълнолетни, и ако някога някоя щерка на сеньор си намери късмета, то ще бъде в деня, когато се омъжи за син от рода Адамс. На него има бележка, Джимзи, там пише откъде е платът и колко струва; а заедно с него аз ти донесох малко нанкин за брич и дреха, четири ризи и триъгълна шапка с черна кордела, шест носни кърпи, джобен нож, два чифта панталони от шевиот, два чифта обувки и… това. — И той извади от съвършено празната си вече торба прекрасен дългоцев пистолет, с очи, блеснали от гордостта на боец; той го завъртя в светлината на свещите и взе да изтъква на Джимс достойнствата му. — Докато си жив, никога да не се разделяш с тоя пистолет, Джимзи — каза той. — Не е нов, както виждаш, но има зад себе си славна и дълга история и някой ден ще ти я разкажа, Джимзи. Той удря, момче, удря смъртоносно и сигурно, бие на сто крачки с по-малко от един инч отклонение. — И даде оръжието в ръцете на Джимс.
Мигновено неодобрение се изписа в очите на Катърин.
— Много мило от твоя страна да донесеш плата за малката Антоанет, но пистолетът не ми харесва, Хепсиба — каза тя. — Пистолетът ме кара да мисля за… мъже, мъже, които се бият. А ние живеем в мир и имаме нужда само от пушката и лъка и стрелите на Джимзи, за да ни донася месо. Струва ми се, че това не е хубаво.
Когато тя спомена с такава увереност за мира, лицето на Хепсиба се помрачи, но в следващия миг той пак се засмя и взе да й разправя, че след седмица тя ще бъде толкова горда с точната стрелба на сина си, колкото сега изглежда уплашена от въздействието на пистолета върху неговото бъдеще.
Подир един час, когато отиде да спи на тавана. Джимс мислеше не за пистолета, нито за точната стрелба, а за парчето червено кадифе, което сложи близо до възглавницата, преди да духне свещта и да се нагласи за през нощта. Въпреки че сърцето му тупкаше малко по-спокойно сега, радостното му вълнение беше по-силно, отколкото докато бе с близките си долу. Тътненето на гръмотевиците и бляскането на светкавиците преминаха и тихият пролетен дъжд ромолеше равномерно върху покрива на няколко стъпки над главата му и заглушаваше със сънния си музикален ритъм всякакъв звук на гласове, който би могъл да стигне до него от стаята с огнището. Той чуваше как водата се стича от покрива в стотици пъргави струйки и вадички, долавяше по-приглушения звук от стичането и по водостоците от кестенова кора по края на стрехите в голямата каца долу.
12
Към средата на XVIII век младежите от двата пола получавали гражданските си права много по-рано. Момчетата по закон ставали пълнолетни на шестнадесет години; най-добрата възраст за задомяване на момичетата била от петнадесет до седемнадесет години, а на една десетгодишна девойка не се гледало вече като на дете. Житейският опит и възпитанието довеждали младежта толкова бързо до зрелост, че синът на Джон Уинтроп, губернатора на колонията Кънектикът, станал изпълнител на бащиното си завещание, когато бил само на четиринадесет години. — Б.а.