Когато Хепсиба го допря с ръка, напрежението сякаш се махна от тялото на Дран.
— Ще трябва да се пази, друже — забеляза мъжът. — Ще трябва да се пази ден и нощ, а най-много в тоя час на тъмнината, който идва тъкмо преди да пукне зората. Не сега, но скоро! — И той пак продължи да се плиска.
Когато потегли преди баща си и вуйчо си към стопанството на Люсан, Джимс не се отрупа с одеяния нито за война, нито за мир. Беше със старите си дрехи от кафяв домашен плат, с индиански мокасини и навои от кожа на кошута, а на главата му имаше колонистка шапка с орлово перо. Изпод тази шапка гъстата му руса коса се спускаше надолу и златистите й краища стигаха до раменете; и както беше въоръжен само е лък, стройното му младо тяло беше свободно и подвижно и много по-хубаво от предишния ден въпреки грижливо подбраното облекло и бойно снаряжение.
Любовта към природата беше част от душата на Джимс — страст, която го обземаше дори повече, отколкото баща му и майка му, макар да не беше започнал да я изразява ясно, дори пред тях. От най-ранно детство и Анри, и Катърин бяха посели у него семето, което сега бе покълнало, за да оформи бъдещето на мъжа, и с примера на собствения им толерантен, изпълнен с обич към природата живот вкорениха у него убеждения и истини, които в Нова Англия, пуританската родина на Катърин, щяха да бъдат сметнати за богохулни. Катърин го беше учила, че всичко има душа и език, дори цветята, дърветата, птиците и животните, които те убиваха за храна, и че докато отнемането на живота за задоволяване на жизнени нужди не е грешно, нито осъдително, безогледното унищожение е грях, който може да бъде опростен само от бога. За да докаже още по-добре, че бог е предопределил една разновидност живи същества да се хранят с друга, но все пак в рамките на разума и великодушието, Анри Бюлен никога не пропускаше случай да разбули пред сина си скритите и крайно увлекателни прояви на живота в пустошта. Така Джимс разбра, че всички живи същества, от най-малкото насекомо до най-големия звяр, непрекъснато се хранят с други живи същества по такъв уравновесен и разумен начин, че никога не унищожават напълно другия вид.
В Нова Франция, където свободата на словото и поезията и по-възвишената страна на живота бяха намерили благоприятна почва, подобни убеждения можеше да се изказват гласно без страх и без да се излага човек на опасност; но ако Катърин беше прекарала моминството си в родното място, тя щеше да запази Джимс с преграда на невежество, защото в Колониите не бяха отминали дните, когато на тези, чиито нови схващания или по-широки възгледи засягаха дълбоко вкоренените и точно установени закони на религиозната мисъл, им се приписваха сатанински сили.
Но наред със съществуването на този език и тази висша сила в горите за Джимс имаше и много други интереси. Младата кръв в жилите му жадуваше за възбуда и действия и той сполучваше само от време на време да се придържа към онова, което бе заемало такова съществено място в уроците, преподавани от родителите му. Имаше много случаи, когато убиваше само зарад възбудата, пораждана от унищожаването, понеже изкушенията около него нямаха брой и бяха извънредно големи. Горите, хълмовете и поляните гъмжаха от дивеч. Той беше в такова изобилие, че диви пуйки се продаваха в Бостън по шилинг парчето, гълъбите — едно пени дузината, а охранен млад елен струваше само шест пенса; в Олбъни цените бяха още по-ниски и пуйките вървяха по четири пенса, а един голям елен мъжкар можеше да се вземе за евтин джобен нож или няколко железни гвоздея. Катериците бяха тъй многобройни, че същата тази 1749 година Пенсилвания плати по три пенса на глава за шестстотинте хиляди, убити като вредители.14
14
Индианците винаги са опазвали природата. Но тъкмо в този период от американската история започна страхотно изтребване на дивите животни от белите. В една-единствена хайка с безмилостната система на подгонване дивеча чрез подпалване на растителността избивали не по-малко от хиляда елена. Месото било оставяно да се разлага, понеже животните били убивани само зарад кожите, които стрували от десет до четиридесет цента парчето. — Б.а.