Беззъбият се качи по стълбите, като се кикотеше тихичко, и не след дълго през капака започнаха да слизат хора. Някои носеха факли, други държаха бутилки с ейл или вино. Имаше и жени, всички се смееха, шегуваха се, опипваха се. Сякаш половината население на Северната порта се беше събрало тук.
Не след дълго избата се изпълни с глъчка и дим от лулите. Нобул стоеше точно до ямата — определено му бяха осигурили добра гледка. Не знаеше дали са го направили нарочно, но това ни най-малко не го успокояваше.
След доста време от другия край на избата се чу вик. Един дебелак се беше покатерил на бъчва и се опитваше да привлече вниманието на зрителите.
— Дами и господа — извика той. — Знам, че сте тук заради главното събитие, но първо ще ви подгреем, за да се настроите — от тълпата се надигнаха одобрителни възгласи. — Сега, за ваше забавление, ще ви представим върховен пример на юмручното изкуство. Нашият първи претендент е упражнявал занаята си из избите на Копъргейт цели пет години, преди да премине към голямата арена. Това е третият му бой в Стийлхейвън и сигурно някои от вас си спомнят какво причини на последния си противник. Точно така, познавате го — това е Бичът на Железните ями, това е Чукът в ръката на демон, това е Гнашър Арис!
Тълпата започна да крещи и дюдюка, докато отваряше път пред някого. Нобул очакваше да види мускулест здравеняк — със счупени нос и кокалчета на ръцете, но се излъга. Една жена излезе сред димилката. Беше широкоплещеста, с напомадена и свита в кок на темето коса. Когато стигна до ямата, тя изкриви лице към зрителите и разкри жълти, заострени зъби.
— Кой е достатъчно откачен да се изправи пред нея? — продължи да крещи дебелакът. — Има ли такава куражлийка, която ще влезе в ямата с подобен звяр?
Замълча, чакаше отговор. Някой подвикна нещо, но Нобул не го разбра. След малко се чу друг глас и скоро цялата тълпа скандираше едно име — Лейди Пейн1, отново и отново. Пак се отвори пролука сред множеството и жената, която се появи, по нищо не приличаше на дама. В раменете беше широка почти колкото Нобул, а коженият корсет я пристягаше от кръста до гърдите. Косата ѝ беше отрязана късо, носът беше сплескан, а челюстта ѝ бе издадена дръзко напред.
— Да, познавате я — извика дебелакът. — Лейди Пейн — Принцесата на Ямата, Господарката на Мелето, Баронесата на Тупаника, непобедена в дванайсет състезания!
Жените застанаха от двете страни на ямата и се втренчиха една в друга, за да изострят нетърпението на тълпата. Мъжът върху бъчвата ги гледаше и усмивката му се разширяваше все повече, докато атмосферата в избата се нажежаваше. След това, без никой да е дал знак, двете жени скочиха в ямата.
Нобул вече не виждаше нищо. Зрителите се скупчиха около рова, втренчиха се надолу и оглушителните им крясъци изпълниха избата. От време на време се чуваше сумтенето на жените и публиката изстенваше или изреваваше в един глас при някой по-жесток удар. Монети прехвърчаха около ямата, бяха започнали залаганията за победителката. Нобул само гледаше и се чудеше дали ще крещят окуражаващо, или ще го заплюват, когато дойде неговият ред. Знаеше, че ще дойде, рано или късно. Не знаеше само кой ще излезе насреща му.
Чу се пронизителен писък, който накара тълпата да затихне за миг, а после всички около ямата избухнаха едновременно. Щом виковете им отслабнаха, се чу смях и неколцина се извърнаха, изкривили лица. Нобул видя, че някои от тях са опръскани с кръв, с чужда кръв.
Мъжът пак зае мястото си върху бъчвата.
— Дами и господа — извика той, щом една от жените изпълзя нестабилно от ямата. — Нашата победителка тази вечер е Гнашър Арис.
Зрителите започнаха да ръкопляскат, докато жената се изправяше на крака, от устата ѝ капеше кръв. Нобул се съмняваше, че е нейна. Дясното ѝ око беше затворено и тя притискаше ръка към ребрата си, но все пак се усмихваше триумфално.
— Нека чуем аплодисментите ви и за победената дама — изкрещя пак дебелакът, когато Лейди Пейн беше безцеремонно измъкната от ямата. Никой не си направи труда да ръкопляска. Изглежда, дните ѝ на арената бяха свършили.
Нобул не го беше грижа за нея. Имаше си достатъчно проблеми. За щастие, те нямаше да го тормозят още дълго.
Веднага щом изнесоха жената и тълпата надигна отново глъчката си, дебелакът се покатери пак на бъчвата. Плесна с ръце, за да привлече вниманието на публиката и да ги призове към тишина.