— Добре — съгласи си Джо, удивен от този изблик на гняв. — Каквото и да решиш, аз съм съгласен.
— Просто не му обръщам внимание.
— На мен ми се вижда, че това не върши работа — отбеляза той.
— Нека да си харчи парите за цветя. Не ме интересува. А сега може ли да сменим темата, моля?
— Да, разбира се.
Тя се хвана за челото.
— Виж какво, съжалявам, че така ти се сопнах. Просто… след онова, което се случи на пикника… Джо, той беше там. И искаше да знам, че ме наблюдава. „Имам очи само за теб“. Така се казваше песента по желание.
— Чух за тази работа — отвърна Джо и я последва в кухнята.
Той вече бе отгатнал какво смята да направи тя. Да си свари чай. Джо знаеше, че напрежението й се отразява. На светлината на мъждивата лампа в кухнята тя изглеждаше бледа, сякаш в продължение на седмици не беше се наспивала.
— Налага се да бъдеш силна — увери я Джо.
Тя се обърна към него, предизвикателно подпряла ръка на кръста.
— Няма защо да се притесняваш за мен.
— Защо не идеш във всекидневната да погледаш малко телевизия? — предложи й Джо.
— Ще си направя чаша горещ чай. Ти искаш ли?
— Разбира се — отвърна той.
Джо имаше чувството, че температурата в кухнята е най-малко четиридесет градуса, но щом тя желаеше да му направи горещ чай, щеше да го изпие.
Седна и започна да я наблюдава. Ник беше в задния коридор и говореше по телефона, свел глава, но гласът му бе прекалено тих, за да се разбере нещо. Джо предположи, че той говори или с Моргенщерн, или с Уесън.
Лорен занесе чайника до мивката и го сложи под кранчето. Тя се взираше в перуниката, изрисувана върху белите плочки над умивалника и си мислеше за пикника.
Ник приключи телефонния разговор и се върна в кухнята точно когато тя казваше:
— Лони беше дошъл на пикника. Вярно, че си тръгна рано, но може да е сложил листчето в шапката, преди Томи да го прогони.
Ник си взе една диетична пепси кола от хладилника, отвори я, отпи голяма глътка и се намеси:
— Да, Лони е могъл да направи това, но не е възможно да е бил на две места едновременно. Знаем, че не е напускал Холи Оукс през последния месец. Бил е в града, когато натрапникът е говорил с Томи в изповедалнята.
— Кога откри това? — попита Лорен.
— Сутринта получих тази малка информация от Файнбърг.
Тя отново се обърна към умивалника и попита:
— Е, тогава кой не е бил в града?
Чайникът беше препълнен и водата започна да прелива. Ник го взе от ръцете й, изля половината и след това го сложи върху печката.
— Шерифът е бил извън града — отговори й Джо. — Същото се отнася и за Стив Бренър. Казал е на приятелите си, че заминава на риболов.
Лорен извади чая и чашите от бюфета и ги сложи на масата. Като че ли не забелязваше, че Ник пие пепси кола. Въпреки това се канеше да му налее чай. Той се усмихваше, докато я наблюдаваше какво прави. Този неин чудат навик беше странен, но някак мил.
Тя седна и зачака водата да заври. Не можеше да стои спокойно, затова взе тестето карти, което Джо бе оставил на масата и започна да ги разбърква.
— Ами какво стана със сцената на местопрестъплението, която така беше развълнувала Уесън? Не трябваше ли досега да сме научили нещо по въпроса?
— Лабораторията обработва събраните веществени доказателства — отвърна Джо. — Но знам със сигурност, че следите са били съсипани.
— От кого?
— От крави.
Думите на Джо я накараха мигновено да си представи тази ужасяваща картина и тя неволно възкликна:
— О, божичко!
— Раздай картите — предложи й той, надявайки се да отвлече вниманието й. — Ще играем руми8.
— Добре — прошепна Лорен, но продължаваше да седи и да разбърква картите.
Най-накрая Джо ги взе от ръцете й и ги раздаде вместо нея.
— Знам, че според теб е минало много време, но… — започна Ник.
Тя не го остави да довърши.
— Няма да намерят пръстови отпечатъци. Няма да открият никакви веществени доказателства, които да ги отведат до него.
Ник седна на стола с лице към облегалката и подпря ръце на нея.
— Не го изкарвай супермен. И той е простосмъртен като всички нас. Ще обърка нещо и тогава ще го пипнем.
Тя взе картите си и ги огледа.
— Колкото по-рано, толкова по-добре, нали така?
— Разбира се.
— Добре, защо тогава не направим нещо, че това да се случи по-скоро? Мисля, че Уесън е прав. Може би утре сутринта трябва да отида да бягам сама, а после през целия ден да си върша работата из града. Той търси възможност и според мен ние трябва да му я дадем. А ти ще можеш да осигуриш моята безопасност.
Ник категорично отхвърли идеята й.
— Не смяташ ли, че трябва да обсъдим това, преди ти…